Владимир Жидовец

Владимир Жидовец
	Владимир Жидовец
хърватски дипломат и общественик
Роден	31 януари 1907 г. Карловац, днес Хърватско
Починал	1948 г. (40 г.) Югославия

Владимир Жидовец (на хърватски: Vladimir Židovec) е хърватски дипломат и общественик, пръв хърватски посланик в България.

Биография

Завършва средното си образование в родния си град Карловац, след което учи в университети в Загреб и Виена, придобива докторска степен по право (1930). От 1929 до 1937 година работи в адвокатското бюро на баща си в Карловац и се утвърждава като един от известните хърватски адвокати. По-късно е член на Карловацкото адвокатско бюро.

Владимир Жидовец е и известен хърватски шахматист от 30-те години на ХХ век и алпинист. Предприема пътуване в България, което описва в списание „Хърватски планинар“.

Обществената дейност на Владимир Жидовец е свързана с участието му в хърватското освободително движение. Той е потомствен привърженик на идеята за независима Хърватия и на хърватския национализъм. Присъединява се към хърватската профашистка организация Усташи, ръководи усташкия окръг в Карловац. През април 1941 година, по време на разпада на атакуваната от Германия Югославия, взима активно участие в създаването на Независимата хърватска държава.

От края на юли 1941 година до август 1943 година е хърватски пълномощен министър в София, работи за активизирането на политическите и културни отношения между двете страни. Спомага за установяването на хърватско-японски дипломатически отношения, като съдейства за срещи на японския посланик в София с хърватския водач Анте Павелич^[1].

След Втората световна война Владимир Жидовец бяга в Италия, но е заловен в Генуа през 1947 година и предаден на югославските власти. След като е разпитван многократно от югославските тайни служби УДБА, през 1948 година е разстрелян.

Съчинения

През 1944 година д-р Жидовец издава в Загреб своята историческа книга „България днес и през вековете“ (Bugarska danas i kroz vijekove, Zagreb, 1944), преведена през 2004 година на български език. Той е автор и на студия върху Третото българско царство (Hrvatska smotra, 1 – 2/1944).

Източници

↑ Križe, Željka. Diplomatski odnosi Nezavisne Države Hrvatske i Japana, Radovi – Zavod za hrvatsku povjest, vol. 37, Zagreb, 2005, s. 316 – 319

Литература

България и Независимата хърватска държава (1941 – 1944). Дипломатически документи, София, 2004, с. 17 – 18, 47, 223, 456 и др.
България през вековете и днес, София, 2004, Издателство „Св. Георги Победоносец“

[1] Križe, Željka. Diplomatski odnosi Nezavisne Države Hrvatske i Japana, Radovi – Zavod za hrvatsku povjest, vol. 37, Zagreb, 2005, s. 316 – 319

[1]