Владимир Грашнов
Владимир Грашнов | |
български бизнесмен | |
Роден |
24 ноември 1952 г.
|
---|---|
Починал | 9 октомври 2001 г.
|
Учил в | Технически университет – София |
Предприемаческа дейност | |
Област | енергетика, строителство, телекомуникации |
Работил в | Техноимпекс МобилТел |
Семейство | |
Баща | Марин Грашнов |
Съпруга | Бранимира Антонова Лора Виденлиева |
Деца | Мария Грашнова |
Владимир Грашнов е български бизнесмен. Бивш собственик на Мобилтел и президент на ПФК Левски (София). Консултант на различни чуждестранни фирми по проекти, свързани с енергетиката, строителството, телекомуникациите.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Владимир Грашнов е роден на 24 ноември 1952 г. в София. Син на бившия строителен министър Марин Грашнов. Завършва столичния Технически университет, специалност Технология на машиностроенето. В средата на 70-те години участва в строежа на Червена могила край Радомир. Работил е в Завода за тежко машиностроене – Радомир, бил е представител на Техноимпекс в Либия. Генерален представител за Източна Европа на Шотландската агенция за развитие.[1] Умира на 9 октомври 2001 г. от левкемия.[2]
Бизнес
[редактиране | редактиране на кода]В частния бизнес влиза още през 1987 г.[3]
Грашнов е влиза в управата на Мобилтел през 1997 г., след като бившият собственик Красимир Стойчев продава GSM-оператора на Майкъл Чорни. Преди това има обща фирма с италианци, занимават се с преработка и износ на земеделски стоки, транспорт, туризъм. Грашнов е председател на борда на директорите и изпълнителен директор на Мобилтел до началото на 2001 г., когато компанията е купена от израелския бизнесмен Лев Леваев.[4]
Грашнов е председател на съвета на директорите на дружеството, издаващо в. „Стандарт“.[4]
Заедно със съпругата си Лора Виденлиева има консултантски бизнес в Южна Африка.[4]
Спонсорство
[редактиране | редактиране на кода]През 1998 г. Мобилтел става спонсор на ПФК Левски (София) срещу 200 000 германски марки годишно. В края на годината бизнесменът изкупува акциите на тогавашния собственик Томас Лафчис. Изпълнителен директор става голмайстор номер 1 в историята на клуба - Наско Сираков, а за треньор е назначен Люпко Петрович. Също така е завършен ремонтът на стадион Георги Аспарухов. През сезон 1999/00 отборът печели дубъл, а на следващия сезон отново печели титлата. След смъртта му през 2001 г. собственик става Майкъл Чорни.[5]
Грашнов е спонсор също на Народния театър „Иван Вазов“ и на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ [3]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Бил е женен 2 пъти – за Бранимира Антонова и Лора Виденлиева.[6]
Има дъщеря - Мария Грашнова.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Владимир Грашнов, изпълнителен директор на Мобилтел“, в. „Дневник“, 1 март 1998 г.
- ↑ „Почина бившият шеф на „МобилТел“ Владимир Грашнов“, mediapool.bg, 09.10.2001 г.
- ↑ а б „Отиде си бащата на българския бизнес“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 10 октомври 2001 г.
- ↑ а б в Деси Денчева, „Спецкомисия разследва смъртта на Грашнов“, в. „Сега“, 10 октомври 2001 г.
- ↑ „Днес бившият президент на Левски Владимир Грашнов щеше да навърши 60 години“ Архив на оригинала от 2014-09-14 в Wayback Machine., sportal.bg, 24 ноември 2012 г.
- ↑ „Почина Владимир Грашнов“, в. „Новинар“, 10 октомври 2001 г.
- ↑ „Помните ли Владимир Грашнов?“, сп. „За жената“, 19 януари 2017 г.