Владимир Бехтерев

Владимир Бехтерев Владимир Михайлович Бехтерев
психолог
Роден	20 януари 1857 г. (стар стил) Сорали, Руска империя
Починал	24 декември 1927 г. Москва, СССР
Погребан	Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия
Учил във	Военно-медицинска академия „Сергей Киров“
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	Казански университет Военно-медицинска академия „Сергей Киров“ (1883)
Владимир Бехтерев в Общомедия

Владимир Михайлович Бехтерев е руски невропатолог, физиолог и психолог. Основоположник на рефлексологията и патопсихологията в Русия, академик.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец и военен кореспондент. Руски офицер, генерал-майор от медицинската служба.

Биография

Владимир Бехтерев е роден на 20 януари 1857 г. в село Сорали, Елабуцки уезд, Вятска губерния в семейство на дребен служител от старинния дворянски род Бехтеревых. Завършва Вятската гимназия.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Записва се доброволец в Действуващата Руска армия на Балканския полуостров. Служи в лазарета на 16-а пехотна дивизия. Едновременно е военен кореспондент на вестник „Северный вестник“. В началото на зимата на 1877 г. поради заболяване се завръща в Русия и продължава образованието си в Санктпетербургската медико-хирургична академия.

Научно развитие

Специализира психични заболявания в клиниката на професор Мержеевски, както и в Германия, Австро-Унгария и Франция(1884). През 1881 г. защитава докторска дисертация. Доцент и ръководител на катедра в Санктпетербургската медико-хирургическа академия (1881) и професор в Казанския университет (1885). Основател на „Неврологичен вестник“. Член на медицинския съвет при Министерството на вътрешните работи (1894) и Военния министър (1895). През 1908 г. основава „Психоневрологическия институт“. Тук създава собствена школа и обучава стотици ученици.

Той е известен и с описанието си от 1892 г. на „скованост на гръбначния стълб и неговото изкривяване като специална форма на болестта“, наречена на негово име като болест на Бехтерев (анкилозиращ спондилит).

Автор е на фундаментални трудове:„Проводящие пути спинного и головного мозга“, „Основы учения о функции мозга“, „Объективная психология“. Най-известен с работата си върху асоциираните рефлекси, които обикновено са наричани с термина на Иван Павлов „условни рефлекси“. Работейки по едно и също време с Иван Павлов дава нов живот на областта. Докато Иван Павлов се занимава предимно със секрециите от жлезите, Владимир Бехтерев обуславя реакциите на моторното отдръпване с лапата на куче и ръката на човек. Използва и такива рефлекси като внезапния допир на ръката до нещо студено, което предизвиква рефлекса на секване на дъха. Счита, че асоциирания рефлекс е основата на цялото поведение и работи с речта като комплексен рефлекс. Джон Уотсън се позовава на немско/френския превод от 1913 г. на книгата на Владимир Бехтерев в президентското си обърщение към конгреса на Американската психологическа асоциация през 1915 г. във време, когато е имало само няколко преведени статии на Иван Павлов. Независимо от по-екстензивните методи на Владимир Бехтерев, Иван Павлов е по-всеобхватен и има по-стимулиращи идеи.

Източници

• Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
• Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878 г., ДИ „П. Берон“, С., 1986, с. 47.

Външни препратки

• Picture, biography, and bibliography in the Virtual Laboratory of the Max Planck Institute for the History of Science

• Портал „Психология“