Владимир Бехтерев
Владимир Бехтерев Владимир Михайлович Бехтерев | |
психолог | |
Роден |
Сорали, Руска империя |
---|---|
Починал | 24 декември 1927 г.
|
Погребан | Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия |
Учил във | Военно-медицинска академия „Сергей Киров“ |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работил в | Казански университет Военно-медицинска академия „Сергей Киров“ (1883) |
Владимир Бехтерев в Общомедия |
Владимир Михайлович Бехтерев е руски невропатолог, физиолог и психолог. Основоположник на рефлексологията и патопсихологията в Русия, академик.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец и военен кореспондент. Руски офицер, генерал-майор от медицинската служба.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Владимир Бехтерев е роден на 20 януари 1857 г. в село Сорали, Елабуцки уезд, Вятска губерния в семейство на дребен служител от старинния дворянски род Бехтеревых. Завършва Вятската гимназия.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Записва се доброволец в Действуващата Руска армия на Балканския полуостров. Служи в лазарета на 16-а пехотна дивизия. Едновременно е военен кореспондент на вестник „Северный вестник“. В началото на зимата на 1877 г. поради заболяване се завръща в Русия и продължава образованието си в Санктпетербургската медико-хирургична академия.
Научно развитие
[редактиране | редактиране на кода]Специализира психични заболявания в клиниката на професор Мержеевски, както и в Германия, Австро-Унгария и Франция(1884). През 1881 г. защитава докторска дисертация. Доцент и ръководител на катедра в Санктпетербургската медико-хирургическа академия (1881) и професор в Казанския университет (1885). Основател на „Неврологичен вестник“. Член на медицинския съвет при Министерството на вътрешните работи (1894) и Военния министър (1895). През 1908 г. основава „Психоневрологическия институт“. Тук създава собствена школа и обучава стотици ученици.
Той е известен и с описанието си от 1892 г. на „скованост на гръбначния стълб и неговото изкривяване като специална форма на болестта“, наречена на негово име като болест на Бехтерев (анкилозиращ спондилит).
Автор е на фундаментални трудове:„Проводящие пути спинного и головного мозга“, „Основы учения о функции мозга“, „Объективная психология“. Най-известен с работата си върху асоциираните рефлекси, които обикновено са наричани с термина на Иван Павлов „условни рефлекси“. Работейки по едно и също време с Иван Павлов дава нов живот на областта. Докато Иван Павлов се занимава предимно със секрециите от жлезите, Владимир Бехтерев обуславя реакциите на моторното отдръпване с лапата на куче и ръката на човек. Използва и такива рефлекси като внезапния допир на ръката до нещо студено, което предизвиква рефлекса на секване на дъха. Счита, че асоциирания рефлекс е основата на цялото поведение и работи с речта като комплексен рефлекс. Джон Уотсън се позовава на немско/френския превод от 1913 г. на книгата на Владимир Бехтерев в президентското си обърщение към конгреса на Американската психологическа асоциация през 1915 г. във време, когато е имало само няколко преведени статии на Иван Павлов. Независимо от по-екстензивните методи на Владимир Бехтерев, Иван Павлов е по-всеобхватен и има по-стимулиращи идеи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878 г., ДИ „П. Берон“, С., 1986, с. 47.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Picture, biography, and bibliography in the Virtual Laboratory of the Max Planck Institute for the History of Science
- Преподаватели в Казанския университет
- Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Генерали на Руската империя
- Руски военни кореспонденти
- Руски военни лекари
- Съветски психотерапевти
- Съветски хипнотизатори
- Съветски психиатри
- Съветски психолози
- Съветски патолози
- Руски психотерапевти
- Руски хипнотизатори
- Руски физиолози
- Руски психиатри
- Руски психолози
- Руски патолози
- Невролози
- Родени в Татарстан
- Починали в Москва