Виторио Гуи
| Виторио Гуи Vittorio Gui | |
 | |
| Роден |
14 септември 1885 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 октомври 1975 г.
|
| Учил в | Римски университет „Сапиенца“ |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера |
| Инструменти | пиано |
| Уебсайт | |
| Виторио Гуи в Общомедия | |
Виторио Гуи е италиански диригент, композитор, музиколог и критик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гуи е роден на 14 септември 1885 г. в Рим. Завършва хуманитарни науки в Римския университет и учи композиция в Академията „Санта Чечилия“; негови основни учители по композиция са известните композитори Джакомо Сетачоли[1] и Станислао Фалчи.[2] Стилът му е определян като „импресионистичен с характерни италиански черти“.[3]
Премиерата на операта „Давид“ на Гуи е в Рим през 1907 г. Той прави своя професионален диригентски дебют по-късно същата година в Театро Адриано в Рим, като ръководи „Джокондата“ на Понкиели като заместник. Това води до покани за дирижиране в Неапол и Торино (той се среща с Клод Дебюси в Торино през 1911 г.). През 1923 г. Артуро Тосканини го кани да дирижира „Саломе“ от Рихард Щраус като откриващ сезона в Ла Скала в Милано. Той дирижира Театро Реджо в Торино от 1925 до 1927 г.; през последната си година в Торино Гуи прави премиерата на своята приказна опера Fata Malerba. Други забележителни композиции включват кантатата Cantico dei cantici („Песен на песните“) от 1921 г. и симфоничната поема Giulietta e Romeo (с гласове, от 1902 г.).
През 1928 г. Виторио Гуи основава и дирижира Orchestra Stabile; той развива организацията на оркестъра в Маджо Музикале Фиорентино („Майски музикален фестивал във Флоренция“) от 1933 г.,[3] който ръководи до 1943 г. На фестивала той дирижира необичайни опери като „Луиза Милер“ от Верди, „Весталката“ от Спонтини, „Медея“ от Керубини и „Армида“ от Глук.
През 1933 г. Бруно Валтер кани Гуи да бъде гост-диригент на Залцбургския фестивал, а през 1936 г. сър Томас Бийчъм го кани да бъде редовен диригент в Кралската опера в Ковънт Гардън. Прекарва Втората световна война във Великобритания.[4] През 1948 г. дебютира с трупата на Глайндбърнския оперен фестивал, като ръководи „Така правят всички“ на Моцарт в продукцията на Карл Еберт на Единбургския фестивал. Гуи е музикален директор на фестивала в Глайндбърн от 1951 до 1963 г. и негов „артистичен съветник“ от 1963 до 1965 г., когато прави последните си изяви там.
Гуи е особено известен с дирижирането си на произведенията на Брамс, за които се смята, че е водещ диригент в Италия. През 1947 г., когато се навършват 50 години от смъртта на Брамс, Гуи дирижира пълен цикъл от негови оркестрови и хорови произведения в тази страна.[3] Известен е и с дирижирането на съвременна музика и първи изпълнения; сред творбите, които той представя премиерно, е първата голяма композиция на Далакола, неговата „Партита“, през 1933 г.
Виторио Гуи също е плодовит автор и критик. Сред по-известните му публикации са неговото изследване от 1924 г. върху операта „Нерон“ на Бойто, статия за „Моцарт в Италия“ от 1955 г. и събраните му есета, Battute d'aspetto (1946).
Гуи умира на 17 октомври 1975 г. във Флоренция, на 90-годишна възраст.
Записи
[редактиране | редактиране на кода]Многобройни записи са оцелели от работата на Гуи, включително последните две симфонии на Брамс и някои симфонии на Моцарт, както и множество оперни изпълнения. Между другото, неговият запис от 1949 г. на операта на Верди „Бал с маски“ е преиздаден на компактдиск, както и неговото изпълнение от 1950 г. на „Парсифал“ от Вагнер с Мария Калас. Изпълнението му от 1952 г. на „Норма“ на Белини с Калас на EMI е особено ценено, както и неговият пионерски пълен запис от 1937 г. на операта с Джина Чиня в главната роля и Ебе Стиняни като Адалджиса, направен в Торино. Неговият стерео запис в Abbey Road Studio-1 от 1962 г., направен с Кралския симфоничен оркестър на „Севилският бръснар“ на Росини, е издаден в Great Recordings of the Century от EMI. Има и запис на „Сватбата на Фигаро“ от Глайндбърн (EMI) със Сена Джуринак като графинята.
През 1954 г. дирижира „Агнес фон Хохенщауфен“ от Спонтини на Маджо Музикале Фиорентино с Франко Корели, Лусила Удович и Джанджакомо Гуелфи.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mancinelli, Luigi, Mariani, Antonio. Epistolario. Akademos, 2000. ISBN 978-88-7096-264-2. с. 321. Giacomo Setaccioli, compositore italiano (Corneto Tarquinia, 1868 - Siena, 1925). Fu insegnante di Vittorio Gui, a Santa Cecilia. [Giacomo Setaccioli, Italian composer (Corneto Tarquinia, 1868 - Siena, 1925). He was Vittorio Gui's teacher in Santa Cecilia.] (на италиански)
- ↑ Dennis, James F. E. The Record Collector. J. F. E. Dennis., 2000. p. 179. ...teacher Stanislao Falchi, who taught Bernardino Molinari and Vittorio Gui... (на английски)
- ↑ а б в The New Grove Dictionary of Music and Musicians
- ↑ "Vittorio Gui Dies; Conductor was 90," The New York Times, retrieved 8 May 2021
- ↑ ArkivMusic // Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2025-01-17.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Vittorio Gui," Naxos Records, retrieved 8 May 2021.
- "The Production of Modest Musorgsky’s Opera Khovanshchina at La Scala (1933) as an Attempt to Reconstruct the Authentic Image of an Artwork"
- Biography
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vittorio Gui в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |