Направо към съдържанието

Висше училище по търговия на Париж

Висше училище по търговия на Париж
Сградата на Висшето училище по търговия в Париж
Девиз„Европейска идентичност, глобална перспектива“
Основан1819 г.
МестоположениеПариж, Франция
Сайтwww.escpeurope.eu
Карта Местоположение в Париж
Висше училище по търговия на Париж в Общомедия

Висшето училище по търговия на Париж (на френски: École supérieure de commerce de Paris, ESCP Business School, отначало известно като Sup de Co Paris, по-късно ESCP-EAP и ESCP Europe) е висше бизнес училище със седалище в Париж и учебни бази в Лондон, Берлин, Мадрид, Торино, Варшава. През ноември 2019 г. училището премахва думата Europe от наименованието си, връщайки се към коренното си френско име École Supérieure de Commerce de Paris.[1]

Основано през 1819 г., това е най-старото бизнес училище в света[2].

През 2010 г. Висшето училище се класира на 10-о място сред европейските бизнес училища според „Файненшъл Таймс[3]. През 2010 г. магистърската му програма по „Мениджмънт“ според „Файненшъл Таймс“ се класира на 1-во [4], а през 2012 и 2013 г. – на 2-ро място[5]. Университетът се класира също на 21-во място в света със своята директорска програма по МБА (Executive MBA)[6].

Програмите на Висшето училище са тройно акредитирани от международните оценители EQUIS, AMBA и AACSB[7].

Университетът има бележити випускници, работещи в сферата на бизнеса и политиката, като Патрик Тома, Жан-Пиер Рафарен и Мишел Барние, главен преговарящ от Европейския съюз по Брекзит, бил два пъти еврокомисар.

Основано е от група бизнесмени и учени в сферата на икономиката, включително известния икономист Жан-Батист Сей и търговеца Витал Ру. Създадено през 1819 г., Висшето училище по търговия в Париж е първото висше търговско училище в света[8][9].

Началото на училището е положено в Политехническия университет (основан от Лазар Карно и Гаспар Монж), но е много по-незначително в началните си години, предимно защото не е подпомагано от държавата. Университетът постепенно набира авторитет и значимост през ХІХ век. През 1859 г. е преместен на днешното си местоположение на „Авеню де ла Републик“. През ХХ век е изразен много по-силен интерес към бизнес науките и през последните години Висшето училище придобива нарастваща значимост сред останалите висши училища. Популярността му води до изработване на взискателен избирателен процес, така че в средата на ХХ век училището – вече известно като елитна институция – започва да приема студенти чрез състезателен приемен изпит след посещаване на двугодишна подготвителна програма.

Висшето училище по търговия в Париж е интернационално още от самото си начало. Випускът от 1824 г. с общо 118 студенти е съставен от около 30% чужденци (вкл. 7 от испански, 2 от хавански, 5 от бразилски, 5 от нидерландски, 4 от немски, 2 от гръцки, 2 от португалски, 2 от американски, 2 от чилийски, 1 от савоярдски, 1 от италиански, 1 от шведски, 1 от руски и 1 от хаитянски произход[10]. Езиковото обучение е основна част от 1-вата учебна програма, включвала, освен френска граматика, курсове по английски, немски и испански. През 1873 г. е основана Асоциацията на завършилите Висшето училище. През 1921 г. отпразнува своята 100-тна годишнина, отложена поради следвоенната криза, в широкия аудиториум на Сорбоната.

Кампусите на Висшето училище в Обединеното кралство (отначало Оксфорд, сега Лондон) и Германия (отначало Дюселдорф, сега Берлин) са открити през 1973 г. Следва създаване на учебни бази в Мадрид (Испания, 1988), Торино (Италия, 2004), Варшава (Полша, 2015). Кампусът от Дюселдорф се мести в Берлин през 1984 г., а кампусът от Оксфорд – в Лондон (2005)[11]. Сградата на Лондонския кампус е помещавала преди това „Ню Колидж“ – училище на Лондонския университет, и богословски колеж на Обединената реформирана църква.

През 2011 г. Висшето училище по търговия в Париж става основаващ партньор на група от институции за изследвания и висше образование в сферата на хуманитарните и обществените науки, включваща Националната академия за администрация, Националната консерватория за изкуства и занаяти, Сорбоната. Планирано е Висшето училище, заедно с Националната академия за администрация, да представлява „Колегиум на управление и мениджмънт“[12].

  1. ESCP launches its new brand campaign – The Choice
  2. Andreas Kaplan (2018) A school is „a building that has four walls...with tomorrow inside“: Toward the reinvention of the business school, Business Horizons
  3. Financial Times European Business School Ranking 2012 // Архивиран от оригинала на 2015-09-19. Посетен на 2013-11-05.
  4. Financial Times Master in Management Ranking 2010 // Архивиран от оригинала на 2015-05-23. Посетен на 2013-11-05.
  5. Financial Times Master in Management Ranking 2012 // Архивиран от оригинала на 2013-01-30. Посетен на 2013-11-05.
  6. Financial Times Executive MBA Ranking 2012 // Архивиран от оригинала на 2013-01-24. Посетен на 2013-11-05.
  7. Triple accredited business schools (AACSB, AMBA, EQUIS)
  8. Kaplan A.: European Management and European Business Schools: Insights from the History of Business Schools, European Management Journal, 2014
  9. Focus On – Generation Europe Foundation – Business schools and career opportunities // Архивиран от оригинала на 2013-09-21. Посетен на 2013-11-05.
  10. Servan Schreiber Sabine (1994) Les Épices de la République, ESCP – Itinéraire d’une Grande École, 1819–1994, CpL
  11. History of ESCP Europe
  12. Novi Mundi Université (page 34) // Архивиран от оригинала на 2013-11-05. Посетен на 2013-11-05.