Направо към съдържанието

Високо-купести облаци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Високо-купести облаци
Altocumulus
{{{iкартинка}}}
Високо-купести облаци
СъкращениеAc
Символ
СемействоСредни облаци
Височина2000 – 6100 m
Високо-купести облаци в Общомедия

Високо-купестите облаци (Altocumulus) са средно високи облаци, които се характеризират с кълбовидни маси на слоеве. Индивидуалните облаци са по-големи и по-тъмни от тези на пересто-купестите облаци и по-малки от тези на слоесто-купестите облаци.[1] Ако слоевете започнат да образуват туфи, поради повишена нестабилност на въздушните маси, тогава високо-купестите облаци могат да станат по-купестообразни по структура.

Високо-купестите облаци се образуват от конвекция. Понякога, слой от частично съединени високо-купести облаци може да се наблюдава пред отслабващ топъл фронт, където облаците започват да се разпокъсват, създавайки участъци с високо-купести облаци между области с високо-слоести облаци. Високо-купестите облаци са често срещани между топлите и студени фронтове в депресии, макар често да бъдат скривани от по-ниски облаци. Често пораждат феномена вирга.

Тъй като могат да се образуват при много различни условия, това обяснява и голямото им количество видове и разновидности. Вертикалната скорост на тези облаци като цяло е слаба, от порядъка на 0,5 m/s и варира в граници от ±2 m/s.[2][3] Високо-купестите облаци могат да образуват ледени конкреции върху корпусите на самолетите.

  • Altocumulus stratiformis – обширен слой от отделни или обединени елементи;[4]
  • Altocumulus lenticularis – слой под формата на леща или бадем, често много продълговат и обикновено с добре изразени очертания;[4]
  • Altocumulus castellanus – облачни кули, които се издигат вертикално и са свързани с обща хоризонтална основа;[4]
  • Altocumulus floccus – малки снопчета с купест вид, като долните части на снопчетата обикновено са разкъсани и често са придружавани от влакнести следи;[4]
  • Altocumulus volutus – дълга, хоризонтална и отцепена облачна маса с форма на тръба, често въртейки се бавно около хоризонтална ос.[4]
  • Altocumulus translucidus – слой, по-голямата част от който е достатъчно прозрачен, за да разкрива очертанията на Слънцето или Луната;[4]
  • Altocumulus perlucidus – слой, при който пространствата между облаците позволяват да се види Слънцето, Луната, небето или по-високите облаци;[4]
  • Altocumulus opacus – слой, основната част от който е толкова непрозрачна, че напълно закрива Слънцето или Луната;[4]
  • Altocumulus duplicatus – два или повече наслоени участъка, близки един до друг и понякога частично обединени;[4]
  • Altocumulus undulatus – отделни или съединени облаци, които са или продълговати и широко успоредни, или подредени в редици;[4]
  • Altocumulus radiatus – относително прави успоредни ивици, които като че ли се събират в една точка или две противоположни точки на хоризонта;[4]
  • Altocumulus lacunosus – слой или петна, имащи равномерно разпределени кръгли отвори, много от които с ресни.[4]
  1. Altocumulus, International Cloud Atlas. Т. I. 1975. ISBN 92-63-10407-7. с. 31 – 35. Посетен на 26 август 2014.
  2. Ansmann et al. Evolution of the ice phase in tropical altocumulus: SAMUM lidar observations over Cape Verde. Т. 114. Journal of Geophysical research, 2009. с. 14.
  3. Jérome Schmidt, Piotr Flatau, Robert Yates. Convective Cells in Altocumulus Observed with a High-Resolution Radar. Т. 71. Journal of the atmospheric sciences, 2014. с. 2131.
  4. а б в г д е ж з и к л м Altocumulus (Ac) // International Cloud Atlas. Посетен на 5 юли 2019.