Направо към съдържанието

Вирих VI фон Даун-Фалкенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вирих VI фон Даун-Фалкенщайн
граф на Фалкенщайн и Лимбург, дипломат, държавник и политик
Роден
1542 г.
Починал
Управление
Други титлигосподар на Бройч и Бюргел
Семейство
РодФалкенщайн (Хесен)
БащаФилип II фон Даун-Фалкенщайн
СъпругаУрсула фон Пфалц-Велденц (1578 – 1578)
Елизабет фон Мандершайд-Бланкенхайм (18 декември 1578 – 3 септември 1586)
ДецаЙохан Адолф фон Даун-Фалкенщайн
Вирих VI фон Даун-Фалкенщайн в Общомедия

Вирих VI фон Даун-Фалкенщайн (на немски: Wirich VI von Daun-Falkenstein; * ок. 1542; † 11 октомври 1598, дворец Бройч, Мюлхайм на Рур) от фамилията Даун, е граф на Фалкенщайн и Лимбург, господар на господството Бройч и Бюргел (1554 – 1598) в Херцогство Берг. Той е дипломат, държавник и политик.

Той е единственият син на граф Филип II фон Даун-Фалкенщайн (ок. 1514 – 1554) и втората му съпруга Каспара фон Холтей (1520 – 1558). Внук е на граф Вирих V (1473 – 1541) и съпругата му Ирмгард фон Сайн.

Убийството на Вирих VI 1598 г. (1698)

През пролетта на 1554 г. Вирих VI наследява господството Бройч от баща си. Негов опекун е Вилхелм V (III) фон Бернзау (1514 – 1576). Заедно със сестра си Магдалена (ок. 1546 – 1582), Вирих учи в дворец Бройч. От 1557 до 1559 г. посещава училище в Дуисбург и Дюселдорф, през 1562 г. пътува във Франция. До 1564 г. той следва в университета на Ферара.

На 13 февруари 1575 г. Вирих омъжва сестра си Магдалена с Вилхелм VI (IV) фон Бернзау (1550 – 1599), синът на бившия му опекун. Магдалена получава от брат си зестра от 8000 талера за сметка на нейния отказ от господството Бройч.

Той е близък и дипломат на херцог Вилхелм фон Юлих-Клеве-Берг, присъства като негов представител през лятото на 1576 г. на кръщенето на внучката му Анна Пруска.

През Осемдесетгодишната война (1568 – 1648) Вирих VI е неутрален.

Той е убит на 11 октомври 1598 г. близо до двореца му от неговите двама испански войника пазачи, които отрязват главата на трупа му и след това го изгарят.

Вирих VI се жени три пъти.[1]

Първи брак: през 1578 г. с пфалцграфиня Урсула фон Велденц (* 3 април 1543; † 1578), дъщеря на пфалцграф Рупрехт фон Пфалц-Велденц. Те нямат деца.

Втори брак: на 18 декември 1578 г. с Елизабет фон Мандершайд-Бланкенхайм (* 3 април 1544; † 3 септември 1586), дъщеря на граф Арнолд I фон Мандершайд-Бланкенхайм (1500 – 1548) и графиня Маргарета фон Вид (ок. 1505 – 1571), дъщеря на граф Йохан III фон Вид (ок. 1485 – 1533). Тя е сестра на неговия приятел Херман фон Мандершайд-Бланкенхайм (1535 – 1604) и на Йохан IV (1538 – 1592), епископ на Страсбург (1569 – 1592). Елизабет е от 1575 до 14 май 1578 г. княжеска абатиса в Есен. Те имат децата:

Трети брак: на 9 март 1596 г. с Анна Маргарета фон Мандершайд-Геролщайн (* 10 август 1575; † 4 март 1606), манастирска дама в Есен, дъщеря на граф Йохан Герхард фон Мандершайд-Геролщайн (1536 – 1611) и Маргарета вилд-и Рейнграфиня в Нойвил и Даун (1540 – 1600). Те имат дъщеря:

Вдовицата му Анна Маргарета фон Мандершайд-Геролщайн се омъжва през 1601 г. за граф Лудвиг Гюнтер фон Насау (1575 – 1604), син на граф Йохан VI фон Насау-Диленбург.

  • Helmut Dahm: Daun, Wirich von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 530 (Digitalisat).
  • Erich Glöckner: Eine familienkundliche Abhandlung über das Geschlecht der Daun-Falckensteiner. In: Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch. 1964, ZDB-ID 400096 – 1, S. 80 – 87.
  • Erich Glöckner: Eine Ahnenaufschwörung gab Rätsel auf. In: Mülheim an der Ruhr. Jahrbuch. 1964, S. 102 – 104.
  • Woldemar Harleß: Dhaun, Wirich VI. von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 113 – 115.
  • Rolf-Achim Mostert: Wirich von Daun Graf zu Falkenstein (1542 – 1598). Ein Reichsgraf und bergischer Landstand im Spannungsgefüge von Machtpolitik und Konfession. Düsseldorf 1997 (Düsseldorf, Heinrich-Heine-Universität, Dissertation, 1997).
  • Otto Redlich. Mülheim a. d. Ruhr. Seine Geschichte von den Anfängen bis zum Übergang an Preußen 1815. Stadt Mülheim an der Ruhr, Stadt Mülheim an der Ruhr im Selbstverlag, 1939.
  • Brigide Schwarz: Die Petrikirche in Mülheim als herrschaftliche Grablege (= Zeitschrift des Geschichtsvereins Mülheim a. d. Ruhr. Heft 78, ISSN – 9453 0343 – 9453). Geschichtsverein, Mülheim a. d. Ruhr 2007.