Направо към съдържанието

Виолета Константинова-Жекова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виолета Константинова-Жекова
българска геоложка
Родена
Починала
8 декември 2014 г. (90 г.)

Националностбългарин
Учила вСофийски университет
Научна дейност
Областвъглищна петрография, палеонтология
Работила вБългарска академия на науките, Софийски университет
Титластарши научен сътрудник
Членува вМеждународен комитет по въглищна петрология

Виолета Михайлова Константинова-Жекова е българска геоложка, старши научен сътрудник в Българската академия на науките.[1] [2]

Родена е на 14 февруари 1924 г. в Пазарджик. През 1942 г. завършва средно образование в Пазарджишката девическа гимназия. В 1946 г. завършва Естествена история в Софийския университет.[3] На 4 юли 1949 г. защитава докторска дисертация за придобиване на научна степен Доктор на естествените науки на тема „Стратиграфски и палеонтоложки проучвания на терциера в Търновско“, както и устна тема „Влиянието на сушата върху развитието на земноводни и влечуги“.[4][1]

Умира на 8 декември 2014 г. в София.[1]

Започва научната си кариера като въглищен петрограф. Първоначално работи като обектов геолог в мина Бобов дол. През 1956 г. работи върху петрогенетическата класификация на хумусовите въглища и мястото на българските въглища в нея. В 1960 г. дава общи сведения за петрографския тип на въглищата от Балканбас, а през 1962 г. работи върху анизотропния ефект на карбонските въглища, а през 1963 г. върху корелацията на старотерциерни въглища в България и върху степента на въглефикация им. От 1968 до 1969 г. се включва в комплексните изследвания и на въглищата от Добруджанския басейн – работи върху петрографския им състав, генетиченият им анализ, микротвърдостта, измененията на въглищата в резултат на контактен метаморфизъм с присъствие на графит, прави количествен мацерален анализ на въглищата от Македонска, Крупенска и Гурковска свита, изследва морфологията и разпределението на екзинитовата им съставка. През 1976 г. заедно с колектив провежда изследвания и на битуминозните скали при село Красава, Брезнишко.[1]

Работи като научен сътрудник и старши научен сътрудник във въглищната лаборатория на Научноизследователския институт по горивни изкопаеми и по-късно в Научноизследователския институт по полезни изкопаеми към Комитета по геология, както и в Геологическия институт при БАН до пенсионирането си.[1]

От 1969 до 1974 г. чете лекции по Въглищна петрология на студентите от специалност Геология в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.[1]

Избрана е за член на Международния комитет по въглищна петрология.[1]

Избрани публикации

[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на 36 публикации – 2 на палеонтоложка тематика и 34 в областта на въглищната петрография.[1]

  1. а б в г д е ж з Николов, З., С. Вълчева, Т. Димитрова, Р. Пеева, А. Попов, П. Чумаченко. Една година без ст.н.с. д-р Виолета Константинова-Жекова (1924 – 2014) // Списание на Българското геологическо дружество кн. 2 – 3. 2015. с. 177 – 178.
  2. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 124.
  3. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 782.
  4. Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 319.