Винишка трагедия

Винишка трагедия
	Винишка трагедия
Част от Голяма чистка
	Постер за Винишката трагедия
Място	Виница, Украйна
Жертви	9000
Извършител	НКВД
	Винишка трагедия в Общомедия

Винишката трагедия (на украински: Вінницька трагедія) или Трагедията във Виница е масова екзекуция на хора в украинския град Виница от съветската полиция НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) по време на така наречената „Голяма чистка“, ръководена от Йосиф Сталин, през 1937 – 1938 г. Масовите гробове във Виница са открити по време на германската окупация на Украйна през 1943 г. Разследването, проведено от международна комисия, съвпада с разкриването на подобно масово убийство на полски военнопленници в гората край руското село Катин, извършено също от НКВД. Тъй като германците използват тези доказателства на комунистическия терор за дискредитиране на Съветския съюз в международен план, тази трагедия се превръща в една от най-добре проучените обекти на репресия на сталинисткия режим в Украйна.

История

Екзекуции

Както и в други случаи на масови убийства на хора, обявени за врагове на народа от комунистическия режим в СССР, жертвите открити във Виница са били убити в местното управление на НКВД. Повечето от тях са разстреляни в задната част на врата с 22-калибрен куршум. Поради малкия калибър, повечето от жертвите са простреляни на два или три пъти, а някои от откритите тела са с разбити черепи в допълнение към следите от огнестрелна травма. Почти всички мъже, чиито останки са разкрити имали вързани ръце. По-възрастните жени са облечени в някаква форма на облекло, докато по-младите жертви са погребани голи.

Екзекуциите са били направени тайно, семействата на убитите не са били информирани за съдбата на техните близки. В редки случаи съветските власти заявяват, че някои от изчезналите хора са починали от естествена смърт, за други, че са осъдени от ГУЛАГ в далечния север или са били прехвърлени в затвори в други части на Съветския съюз. Лични вещи и документи на жертвите, както и документация по случая, не са запазени, а вместо това са били заровени в отделна яма недалеч от масовите гробове.

Разследване на международна комисия

Международната независима комисия за разследване на Винишката трагедия се състои от експерти по патоанатомия и съдебна медицина. Да се включат към нея са поканени единадесет страни в Европа, като само някои са членове на Тристранния пакт. Първите разследвания на ексхумирани тела са направени от немски, украински и руски лекари като професор Герхард Шрьодер от университета в Хале-Витенберг, доцент Дорошенко от Виница и професор Малинин от Краснодар. Разкопките започнали през май 1943 г. на три различни места във Виница – в овощната градина в западната част на града, в централните гробища и в градския парк. Повечето от телата са намерени в овощната градина. Открити са 91 масови гроба, 9432 тела са ексхумирани, 149 от тях на жени. Разкопките в парка не са довършени, въпреки че голяма част от телата са били погребани там.

След предварително проучване, проведено от професор Герхард Шрьодер, са поканени две групи медицински лица – едната международна, а другата съставена от 13 експерти от различни университети от Нацистка Германия. Експертите от международната комисия по анатомия и съдебна патология са:

1. Д-р Зойнен; Гентски университет, Белгия

2. Д-р Михайлов; Софийски университет, България

3. Д-р Песонен; Хелзинкски университет, Финландия

4. Д-р Дювоа; Парижки университет, Франция

5. Д-р Кацаниджа; Милански университет, Италия

6. Д-р Юрак; Загребски университет, Хърватия

7. Д-р ден Портен; Амстердамски университет, Холандия

8. Д-р Биркле; Букурещ, Румъния

9. Д-р Хьогвист; Каролински институт Стокхолм, Швеция

10. Д-р Кръсек; Братиславски университет, Словакия

11. Д-р Орсоз; университета в Будапеща, Унгария

Международната комисия посещава масовите гробове между 13 – 15 юли 1943 г. Германската комисия завършва своя доклад на 29 юли 1943 г. И двете комисии са установяват, че почти всички жертви са били екзекутирани с два изстрела в задната част на главата през 1937 – 1938 г.

468 тела са били идентифицирани от хората на Виница и околностите. Други 202 са идентифицирани въз основа на документите и доказателствата, намерени в гробовете. Повечето от жертвите са украинци, малка част от тях са етнически поляци.

По-късна история

Освен международната комисия, няколко други международни делегации посещават обектите в средата на 1943 г. Сред тях са политици и други официални лица от България, Дания, Гърция, Финландия и Швеция. Снимки и резултати от разследването са публикувани в много страни от Европа и са били използвани от Германия в пропагандната война срещу Съветския съюз.

Повечето от телата са били препогребани след отслужване на погребение от Одеския митрополит Висарион. Присъствали и много други православни епископи и чуждестранни църковни служители.

Издигнат е паметник, посветен на „жертвите на сталинисткия терор“. По-късно съветските власти посвещават паметника на „жертвите от нацисткия терор“, а след това той е напълно премахнат и на мястото му е направен развлекателен парк. В последните десет години е издигнат нов паметник в парка, посветен на „жертвите от тоталитаризма“. По времето на Съветския съюз информация за масовите убийства бива разпространена и разследвана от Украинската диаспора на запад. Трагедията във Виница е официално забранена тема в Украйна до 1988 г.

Галерия

Монумент на жертвите на ежовщината
Останките на една от жертвите
Международната независима комисия на мястото на масовия гроб на жертвите във Виница
Ексхумация на трупове във Виница, 1943 г.

Вижте също

Външни препратки

Валерій Васильєв, Юрій Шаповал Етапи „Великого терору“: Вінницька трагедія „Дзеркало тижня“, № 31 (406) 23 август 2002
„Розкрилася земля і показалося пекло“ „Злочин Москви у Вінниці“ А.Драган
Ще про злочин у Вінниці Архив на оригинала от 2006-05-17 в Wayback Machine. Українське товариство репресованих. Петро Павлович
Century of Genocide: Critical Essays and Eyewitness Accounts Samuel Totten, William S. Parsons, Israel W. Charny
Репресії на Вінничині Архив на оригинала от 2018-04-27 в Wayback Machine. ОУНБ ім. К. А.Тімірязєва 1998 – 2007
Незабытые могилы Архив на оригинала от 2008-10-06 в Wayback Machine. Сергей Вейгман
Винницкая трагедия Архив на оригинала от 2008-06-02 в Wayback Machine. феномен беспамятства. Борис Хандрос

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Винницкая трагедия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.