Вилхелм III фон Нойенар
Вилхелм III фон Нойенар Wilhelm III Graf von Neuenahr | |
граф на Нойенар | |
Роден | |
---|---|
Герб | |
Семейство | |
Баща | Вилхелм II граф фон Нойенар |
Вилхелм III фон Нойенар (на немски: Wilhelm III Graf von Neuenahr; † пр. 11 февруари 1353/1358/1363) е граф на Нойенар в долината Артал, в Северен Рейнланд-Пфалц.
Произход и наследство
[редактиране | редактиране на кода]Той е единствен син на граф Вилхелм II фон Нойенар († 1327/1336) и съпругата му Понцета фон Райфершайд († сл. 1337), внучка на Йохан I фон Райфершайд-Бедбург († 1254), дъщеря на Йохан II фон Райфершайд-Бедбург († 1317), майор на Кьолн, и Кунигунда фон Вирнебург († 1328), дъщеря на граф Хайнрих I фон Вирнебург († сл. 1298) и Понцета фон Оберщайн († 1311).
Вилхелм III фон Нойенар умира на 11 февруари 1353/1358/1363 г. и с него измира линията Нойенар по мъжка линия. Неговият зет Йохан I фон Зафенберг/Йохан III фон Зафенберг-Нойенар наследява графството. Роднината му Йохан IV фон Рьозберг, от странична линия на фон Нойенар, има също претенции за графството Нойенар. Наследствените конфликти траят десетилетия.
Замъкът Нойенар в Нойенар в долината Артал, в Северен Рейнланд-Пфалц, е построен ок. 1225 г. от графовете на Нойенар, клон на фамилията Аре-Хохщаден-Нюрбург. През 1372 г. замъкът Нойенар е разрушен от войниците на Арвайлер и войската на Курфюрство Кьолн.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Вилхелм III фон Нойенар се жени пр. 25 юли 1348 г. за Йохана фон Елсло († сл. 1377), дъщеря на Ойст II (Ото II) фон Борн, господар на Елсло в Лимбург († сл. 1337) и Катарина фон Вилденбург († 1368)/ или на Райнхард фон Шьонау († 1376, Родос) и Катарина фон Вилденбург († 1368), дъщеря на Филип фон Вилденбург и Йохана фон дер Марк. Те имат една дъщеря:[1][2]
- Катарина фон Нойенар († сл. 1393), наследничка на Нойенар, омъжена на 15 години на 21 декември 1353 г. за роднината си Йохан I/Йохан III фон Зафенберг-Нойенар († сл. 1397), син на Йохан II фон Зафенберг († 1383) и Гертруд фон Браунсхорн († сл. 1384)
Йохана фон Елсло се омъжва втори път сл. 11 февруари 1353 г. за Петер фон Елтц-Оурен († сл. 24 юни 1400).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Neuenahr, Grafen von: Hugo Altmann. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 106 – 108
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 140.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 108.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Wilhelm III. Graf v.Neuenahr, ww-person.com
- ↑ Wilhelm III, Graf von Neuenahr, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Wilhelm III Graf von Neuenahr, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- Von J. Rausch: Von der Grafschaft und ihre Geschichte Архив на оригинала от 2019-01-16 в Wayback Machine., www.kreis-ahrweiler.de
- Zerstörung der Burg Neuenahr vor 600 Jahren Архив на оригинала от 2016-04-08 в Wayback Machine., Heimatjahrbuch des Landkreises Ahrweiler 1973
- Burg Neuenahr, Rekonstruktionszeichnung Архив на оригинала от 2019-01-16 в Wayback Machine.