Вилхелм Бунгерт
Вилхелм Бунгерт | |
Wilhelm Bungert | |
![]() Вилхелм Бунгерт, 1965 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | ![]() |
Роден | |
Височина / Тегло | 188 cm |
Кариера | |
Професионална | 1957 |
Оттеглил се | 1972 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 54–32 |
Най-висока позиция | 4 (1964 г., Ланс Тингей)[1] |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1/4 финал 1962 |
Ролан Гарос | 4-ти кръг 1962 |
Уимбълдън | Финал 1967 |
ОП на САЩ | 4-ти кръг 1966 |
Двойки | |
Победи-загуби | 8–9 |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 2-ри кръг 1962 |
Ролан Гарос | Финал 1962 |
Уимбълдън | 1/4 финал 1964 |
Смесени двойки | |
Победи-загуби | 0 – 0 |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1/2 финал 1962 |
Уимбълдън | 1/4 финал 1963 |
Отборно | |
Купа Дейвис | Германия Финал 1970 |
Информацията е актуална към 24 януари 2025 | |
Вилхелм Бунгерт в Общомедия |
Вилхелм Паул Бунгерт (на немски: Wilhelm Paul Bungert) е германски тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Вилхелм Паул Бунгерт е роден на 1 април 1939 в Манхайм, Германия.[2] Започва да играе тенис на 12 години, като същевременно играе хокей на лед, футбол и хандбал. На 15-годишна възраст Бунгерт печели първия си тенис турнир,[3] а през 1957 г. получава наградата за най-обещаващ млад играч във ФРГ от Готфрид фон Крам.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1958 г. Бунгерт дебютира за отбора на Западна Германия за Купа Дейвис.[4]
През 1962 г. достига четвъртфинал на Международното австралийско първенство, финал на двойки на Международното френско първенство.
През 1964 г. Бунгерт е класиран като номер 4 в света за годината от Ланс Тингай от „Дейли Телеграф“.[1]
Бунгерт е вторият германски тенисист (тридесет години след Готфрид фон Крам), който достига до финал на Уимбълдън при мъжете през 1967 г. Той е непоставен, побеждава Роджър Тейлър в пет сета, на четвъртфинала и осминафинала също печени в петсетови мачове.[5] На финала губи в два сета от австралиеца Джон Нюкъмб.
През 1970 г. Бунгерт и Кристиан Кунке са част от немския отбор за Купа Дейвис, като губят финала срещу САЩ с 0–5. През юли същата година той печели единствената си титла в кариерата на сингъл в Дюселдорф.
През 80-те години на XX век Бунгерт е капитан на германския отбор за Купа Дейвис, в този период Борис Бекер и Михаел Вестфал губят финалите срещу Швеция с 2–3.
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Финали на турнири от Голям шлем (1)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
1967 | Уимбълдън | ![]() |
2 – 6, 1 – 6, 1 – 6 |
Загубени финали на двойки в турнири от Големия шлем (1)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | партньор | съперници | резултат |
---|---|---|---|---|
1962 | Ролан Гарос | ![]() |
![]() ![]() |
3 – 6, 4 – 6, 5 – 7 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б United States Lawn Tennis Association (1972). Official Encyclopedia of Tennis (First Edition), p. 427.
- ↑ Dieter Koditek. Als Bungert Tennis zum Volkssport machte // Rheinische Post. 2017-07-07. Посетен на 2019-03-07.
- ↑ Wilhelm Bungert // Посетен на 2019-03-07. (на немски)
- ↑ Bumm-Bumm // Der Spiegel. 1967-07-10. Посетен на 2019-03-07. (на немски)
- ↑ The 100 greatest Wimbledon players ever – Times Online[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Вилхелм Бунгерт в сайта на ATP
- Вилхелм Бунгерт в сайта на ITF
- Вилхелм Бунгерт в сайта на Davis cup