Вилем Схаутен
Вилем Схаутен Willem Cornelisz Schouten | |
холандски изследовател | |
![]() | |
Роден |
около 1577 г.
|
---|---|
Починал | 1625 г.
|
Националност | ![]() |
Вилем Схаутен в Общомедия |
Вилем Корнелис Схаутен (на нидерландски: Willem Cornelisz Schouten) е холандски мореплавател, откривател на Нос Хорн и архипелага Тонга.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден около 1577 година в град Хорн, Холандия. Извършва три плавания до холандските владения в Азия.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/Willem_Cornelisz_Schouten_1625.png/180px-Willem_Cornelisz_Schouten_1625.png)
През 1615 г., независимите от Нидерландската източноиндийска компания търговци от холандския град Хорн оборудват за далечно плаване два кораба „Ендрахт“ (220 т) и „Хорн“ (110 т) с екипаж от 87 души. Инициатор за тази акция е Исак Лемер, неговият син Якоб Лемер е назначен за търговски комисар, а опитния капитан Вилем Схаутен – за началник на флотилията. Те отплават в края на май 1615, за да търсят по-безопасен маршрут от открития от Фернандо Магелан проток между Южна Америка и остров Огнена земя към холандските владения в Малайския архипелаг.
В продължение на почти 6 месеца смелите мореплаватели пазят в тайна целта на пътуването, защото знаят, че моряците от двата кораба на експедицията няма да останат въодушевени от опасната мисия. Когато се отбиват в едно от пристанищата на Патагония за ремонт, на 7 декември 1615 корабът „Хорн“ изгаря. На 16 януари 1616 Схаутен и Лемер продължават плаването с втория кораб „Ендрахт“ (на холандски – „единство“). Поради опасения, че могат да срещнат испански кораби в Магелановия проток те решават да заобиколят Огнена земя от юг, по пътя на английския пират Френсис Дрейк.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c3/Le_Maire_en_Schouten_-_Reis_via_Kaap_Hoorn_naar_Indie_1615-1616.png/220px-Le_Maire_en_Schouten_-_Reis_via_Kaap_Hoorn_naar_Indie_1615-1616.png)
Преодолявайки силните бури, на 24 януари 1616 мореплавателите преминават през протока между открития от тях остров Естадос и остров Огнена земя, кръстен по-късно на името на Якоб Лемер. На юг от Огнена земя, на 29 януари Схаутен и екипажът виждат стръмен нос, който наричат Хорн ( ) в чест на родния им град и изгорелия кораб. Това е доказателство, че Огнена земя наистина е остров, а не част от непознатия Южен континент.
От нос Хорн „Ендрахт“ се отправя към о-вите Хуан Фернандес и след кратка почивка на 3 март 1616 експедицията продължава на северозапад, а от 15° ю.ш. – на запад. От 10 до 18 април в архипелага Туамоту холандците откриват атолите Пукапука (10 април, вторично), Такароа ( , 20 км2), Такапото ( , 15 км2), Манихи ( , 13 км2) и Рангироа ( , 79 км2).
След като напускат архипелата Туамоту, Схаутен и Лемер се отправят на запад. Преминават южно от Дружествените о-ви и о-вите Самоа и на 9 май достигат до северната част на о-вите Тонга. През май в архипелага откриват островите Тафахи ( , 3,42 км2), Ниуатопутапу ( , 18 км2) и Ниуафооу ( , 15 км2).
На 14 май експедицията напуска о-вите Тонга и на 19 май на североизток от архипелага Фиджи открива два острова Футуна (64 км2, ) и Алофи (19 км2, ), съставляващи о-вите Хорн. Оттам холандците се насочват на северозапад към Нова Гвинея. На 20 юни на североизток от Соломоновите о-ви откриват атолите Нукуману ( ) и Нуугуригиа, (Тауу, ). Още по на запад холандците откриват о-вите Грин Айлъндс ( ), Фени ( ), Танга ( ), Табар (Гарднър, ) и Лихир ( , 205 км2). След тези острови, на 26 юни на запад се показва голяма земя, като холанците мислят, че това е Нова Гвинея. В действителност те откриват остров Нова Ирландия (8650 км2, ). След това минават на север от островите Нова Ирландия, Лавонгай (Нов Хановер, открит от тях) и достигат до Адмиралтейските о-ви, където на 3 и 4 юли, на югоизток от остров Манус откриват групата малки о-ви Белуан ( ). На североизток от Нова Гвинея откриват остров Каркар ( ), на – о-вите Схаутен (Схаутен Източни), устието на река Сепик на северното крайбрежие на Нова Гвинея и далеч на юг виждат високи планински върхове. Оттам холандците се насочват към Молукските о-ви и остров Ява.
Веднага след пристигането им на остров Ява на 28 октомври 1616 екипажът е арестуван и обвинен в незаконна търговия спрямо Нидерландската източноиндийска компания. Корабът „Ендрахт“ е конфискуван, а моряците – върнати у дома с друг кораб, като по пътя Лемер умира.
Схаутен умира през 1625 година в Мадагаскар.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят:
- остров Схаутен (Тасманово море, край източния бряг на Тасмания; ), в
- о-ви Схаутен (Схаутен Западни, Нова Гвинея, включващи островите Биак, Супиори, Нумфор и други по-малки; ), край северозападния бряг на
- о-ви Схаутен (Схаутен Източни, ), край северния бряг на Нова Гвинея.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 462 – 463.
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 331 – 332.
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, 25, 28, 71, 94, 115, 123 – 124.
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, 122 – 125.
|