„Вилица“ е термин в шахмата, с който се обозначава ситуация, при която фигура на единия състезател заплашва едновременно две или повече противникови фигури. В зависимост от броя на заплашените противникови фигури казваме, че вилицата има два или повече „зъбци“ или „зъби“. Всяка шахматна фигура може да направи вилица, включително цар или пешка.[1] Вилиците предприети с различните шахматни фигури имат своите особености:
пешка – в сравнение с останалите шахматни фигури (с изключение на царя), пешката има по-малко възможности да направи вилица.[2] Въпреки че пешката не може да атакува едновременно повече от две фигури, тя е способна да направи вилица с три зъба. Това е ситуацията, когато пешката не само заплашва две фигури на противника, но създава опасност да бъде произведена в следващия ѝ ход.[1]
кон – това е вероятно най-удобната и предпочитана фигура за направата на вилици. Заради специфичното си движение, конят може да атакува две или повече фигури, без да бъде атакуван в същото време.[3] В зависимост от ситуацията, конят може да направи вилица на до седем противникови фигури наведнъж.[1]
офицер – най-често използвания модел за направата на вилица с тази фигура е, когато офицерът атакува противниковия цар в единия край на диагонала, а в другия край е разположена незащитена фигура.[4]
царица – фигурата е удобна за направата на вилици, защото може да се движи в осем различни посоки. Заради високата ѝ стойност в шахматната игра, играчът трябва да бъде внимателен в нейната употреба за този вид атака. В повечето случаи, царицата е ефикасна единствено когато атакува незащитени фигури.[5]
цар – теоретически е възможно, царят да направи вилица на противникови фигури, но е препоръчително да се избягва. Причината е, че това е най-важната фигура в шахматната игра и тя е заплашена от възможността да попадне под шах или дори мат.[2]
В част от шахматната литература, вилиците се разделят на два вида – „относителни“ (на английски: relative) и „безусловни“ (на английски: absolute).[бел. 1] Относителни вилици наричаме тези от тях, в които са атакувани противникови фигури, но сред тези фигури не попада царя. При безусловните вилици, царят трябва задължително да бъде сред фигурите, попадащи под атаката. В тези случаи, царят трябва безусловно да бъде преместен, защото не може да остане в състояние на шах.[2]