Вилбранд фон Олденбург
| Вилбранд фон Олденбург | |
| епископ на Падерборн | |
 Вилбранд фон Олденбург, 19 век | |
| Роден |
1175 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Семейство | |
| Баща | Хайнрих II |
| Братя/сестри | Хайнрих III фон Олденбург-Бруххаузен |
| Вилбранд фон Олденбург в Общомедия | |
Вилбранд фон Олденбург (на немски: Wilbrand von Oldenburg; на латински: Wilbernus, Wilbrandus Oldenburgensis; * пр. 1180; † 26 юли 1233, Зволе, Нидерландия) е епископ на Падерборн (1211 – 1233) и Утрехт (1227 – 1233).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на граф Хайнрих II фон Олденбург-Вилдесхаузен († 1199) и съпругата му Беатрикс фон Халермунд († сл. 1194), дъщеря на граф Вилбранд I фон Локум-Халермунд.[2] Племенник е на Герхард I († 1219), епископ на Оснабрюк (1192 – 1216) и архиепископ на Бремен (1216 – 1219), и на Ото I фон Олденбург († 1218), епископ на Мюнстер.[3] Роднина е по майчина линия на архиепископите на Магдебург Албрехт I фон Кефернбург († 1232) и на Вилбранд фон Кефернбург († 1253).
От 1211 до 1212 г. Вилбранд фон Олденбург като домхер на Хилдесхайм по нареждане на император Ото IV пътува в Светите земи (особено в Киликия), за да прави проучвания за Петия кръстоносен поход.[4] Той разказва това подробно в своето Itinerarium sancte terre. Придружаван е от майстора на Йоанитския орден и през 1210 г. избрания хохмайстер на Немския орден, Херман фон Залца.
През 1225 г. Вилбранд е избран за епископ на Падерборн. През 1227 г. папа Хонорий III му нарежда да се бори против всички противници на императора в епископството му. Той побеждава графа на Шваленберг (Фолквин IV фон Шваленберг). Заради военните му способности през 1227 г. става също епископ на Утрехт, където има боеве с въстаналите селяни.
Вилбранд фон Олденбург подарява ценен бронзов съд за кръщения на катедралата на Хилдесхайм. Той е погребан в манастир Св. Серватиус в Утрехт.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans J. Brandt, Karl Hengst: Die Bischöfe und Erzbischöfe von Paderborn. Verlag Bonifatius-Druckerei, Paderborn 1984, ISBN 3-87088-381-2, S. 121 – 123.
- Wilhelm Heyd: Wilbrand (1. Artikel). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 42, Duncker & Humblot, Leipzig 1897, S. 474 – 476.
- Jacob Cornelis van Slee: Wilbrand (2. Artikel). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 260 f.
- Wilhelm Kohl: Wilbrand von Oldenburg. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 13, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-072-7, Sp. 1166 – 1168.
- Hans Friedl, Wolfgang Günther, Hilke Günther-Arndt, Heinrich Schmidt: Biographisches Handbuch zur Geschichte des Landes Oldenburg, Oldenburg 1992, ISBN 3-89442-135-5
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ oldenb // Посетен на 23 октомври 2020 г.
- ↑ Oldenburg, fmg.ac
- ↑ Oldenburg 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Dieter Deubner: Hermann von Salza und der Kölner Domscholaster Oliver Moment.Online, архив на оригинала от 24 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140224001030/http://www.momentmagazin.de/2006/07/06/hermann-von-salza-und-der-kolner-domscholaster-oliver/, посетен на 9 юли 2016
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Wilbrandus Oldenburgensis, Repertorium „Geschichtsquellen des deutschen Mittelalters“