Направо към съдържанието

Виктор III фон Ратибор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор III фон Ратибор
3. княз на Корвей,
3. херцог на Ратибор
Виктор III Август ок. 1920 г.
Виктор III Август ок. 1920 г.
Роден
Починал
11 ноември 1945 г. (66 г.)
Управление
Период1923 – 1945
Други титлипринц на Хоенлое-Шилингсфюрст-Бройнер-Енкевойрт
Герб
Семейство
РодХоенлое
БащаВиктор II Амадей фон Ратибор
Виктор III фон Ратибор в Общомедия

Виктор III Август Мария фон Ратибор (на немски: Victor III August Maria, Herzog zu Ratibor, Fürst von Corvey, Prinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst; * 2 февруари 1879 , замък Рауден, Рачибужки окръг, Силезия; † 11 ноември 1945, Корвей) е принц на Хоенлое-Шилингсфюрст-Бройнер-Енкевойрт, 3. княз на Корвей в Прусия и 3. херцог на Ратибор в Силезия.[1] Той е немски юрист, лисничей и шеф на фамилията Ратибор (1923 – 1945).

Живот

[редактиране | редактиране на кода]
Бившият дворец Рауден (2011)

Произлиза от род Хоенлое-Шилингсфюрст и е големият син на Виктор II Амадей фон Ратибор (1847 – 1923), 2. херцог на Ратибор и 2. княз на Корвей, и съпругата му графиня Мария фон Бройнер-Енкевойрт (1856 – 1929), дъщеря на граф Август Йохан Евангелист Карл Боромаус Йозеф Бройнер-Енкевойрт (1828 – 1894) и графиня Мария Агата Франциска Лудовика Стефани Сзехени (1833 – 1920).

Виктор III учи за лесничей и след това следва право в университетите в Бон, Лайпциг, Бреслау[2] и в Сорбоната в Париж. Той е кралски пруски правителствен „референдар“.[3] Служи в пруската войска и напуска като лейтенант.[4]

След Първата Световна война той управлява големите фамилни собствености в Силезия.[5] През 1922 г. фамилната територия в Горна Силезия е разделена, една част отива към Полша. През 1923 г., след смъртта на баща му, Виктор III става шеф на фамилията Ратибор.

Веднага след началото на Втората Световна война най-големият му син Виктор IV е убит в Полша. В края на 1944 г., преди пристигането на Червената армия, най-ценните вещи от дворец Рауден са преместени в Западна Германия.[6][7]

Виктор III фон Ратибор умира на 66 години на 11 ноември 1945 г. в Корвей.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]
Виктор IV фон Ратибор, неговият син

Виктор III фон Ратибор се жени на 19 ноември 1910 г. в Мюнхен за принцеса Елизабет Паулина Георгина Мария Нотгера фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг (* 31 октомври 1886, Йотинген; † 2 октомври 1976, Йотинген), дъщеря на княз Франц Албрехт фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг (1847 – 1916) и принцеса София фон Метерних-Винебург (1857 – 1941).[8] Те имат шест деца:[9][10][11]

  • Мария Агата Агата Елизабет-Клементина-Маргарета Каролина (* 19 октомври 1911, Грос Рауден; † 10 ноември 1971, Хьокстер), омъжена на 1 август 1947 г. в Мадрид за Едмундо Ласале и Гарция Майен (* 26 юни 1914, Сан Кристобал, Мексико; † 1 август 1974, Лондон)
  • София Агата Мария Шарлота (* 22 декември 1912, Рауден; † 23 март 1981, Лор ам Майн), омъжена на 29 април 1937 г. в Рауден за граф Фридрих Леополд Прашма, фрайхер фон Билкау (* 12 юни 1900, Дренщайнфурт; † 15 февруари 2000, Лор)
  • Елеонора Мария Амелия Габриела (* 13 февруари 1914, Рауден; † 19 март 1993, Хьокстер)
  • Виктор IV Албрехт Йоханес Йозеф Михаел Мария (* 12 февруари 1916, Рауден; † 18 септември 1939, в битка в Модлин, Полша)
  • Клементина Габриела Георгина Бенедикта Мария (* 24 април 1918, Рауден до Ратибор), омъжена на 11 ноември 1940 в Рауден за принц Антон Филип Мария Йозеф Игнациус Георг Александер фон Црой (* 1 септември 1909, Кьонигсфелд; † 3 март 1976, Кицбюел)
  • Франц Албрехт Максимилиан Волфганг Йозеф Тадеус Мария Метерних-Сандор, 4. херцог на Ратибор, 4. княз на Корвей (* 23 октомври 1920, Рауден; † 25 юни 2009, Цетона, Италия), женен на 2 октомври 1962 г. в Дик, Райнланд, за алтграфиня Изабела Мария Франциска Габриела Пия фон Залм-Райфершайт-Краутхайм и Дик (* 19 февруари 1939, Алфтер)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Friedrich Karl Devens: Biographisches Corpsalbum der Borussia zu Bonn 1827 – 1902. Düsseldorf, 1902, S. 235 [1].
  • Gustav Gotthilf Winkel: Biographisches Corpsalbum der Borussia zu Bonn 1821 – 1928. Aschaffenburg 1928, S. 238 [2].
  • Günter Tiggesbäumker: Von Schillingsfürst nach Corvey und Höxter. Zur Geschichte der Herzoglichen Familie Ratibor und Corvey. In: Die Warte, Nr. 136, 2007, S. 13 – 18.
  • Günter Tiggesbäumker: Das Herzogliche Haus Ratibor und Corvey. Deutsche Fürstenhäuser, Heft 5. Börde-Verlag, Werl 2008.
  • Günter Tiggesbäumker: Die Familie Hohenlohe-Schillingsfürst in Höxter und Corvey. Zur Geschichte des Herzoglichen Hauses Ratibor und Corvey. In: Frankenland 60 (1) 2008, S. 26 – 34.
  • Günter Tiggesbäumker: Das Herzogliche Haus Ratibor und Corvey. 7. erweiterte Auflage. Werl: Börde-Verlag, 2012.
  • Günter Tiggesbäumker: „EX FLAMMIS ORIOR“ – Das Haus Hohenlohe im westfälischen Corvey. In: Vielfalt fränkischer Geschichte. Gedenkschrift für Gerhard Rechter. Jahrbuch des Historischen Vereins für Mittelfranken 104, 2016. S. 527 – 551.
  • Günter Tiggesbäumker: Das Herzogliche Haus Ratibor und Corvey. Deutsche Fürstenhäuser, Heft 5. Börde-Verlag, Werl 2008.
  • Günter Tiggesbäumker: Die Familie Hohenlohe-Schillingsfürst in Höxter und Corvey. Zur Geschichte des Herzoglichen Hauses Ratibor und Corvey. In: Frankenland 60 (1) 2008, S. 26 – 34.
  • Günter Tiggesbäumker: Das Herzogliche Haus Ratibor und Corvey. 7. erweiterte Auflage. Werl: Börde-Verlag, 2012.
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1956
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 495.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Victor III August Maria, Herzog zu Ratibor, Prinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst, geneall.net
  2. ↑ Gustav Gotthilf Winkel: Biographisches Corpsalbum der Borussia zu Bonn 1821 – 1928. Aschaffenburg 1928, S. 238.
  3. ↑ Günter Tiggesbäumker: Das Herzogliche Haus Ratibor und Corvey. Werl: Börde-Verlag, 2012, S. 24.
  4. ↑ Friedrich Karl Devens: Biographisches Corpsalbum der Borussia zu Bonn 1827 – 1902. Düsseldorf, 1902, S. 171.
  5. ↑ Der Ruhm des Hauses Ratibor – Artikel aus der Internetseite: Piasten Schloss in Ratibor.
  6. ↑ Günter Tiggesbäumker: Das Herzogliche Haus Ratibor und Corvey. Deutsche Fürstenhäuser, Heft 5. Börde-Verlag, Werl 2008, S. 17 – 19.
  7. ↑ Zamek Piatowski w Raciborzu // Архивиран от оригинала на 2020-09-27. Посетен на 2020-11-12.
  8. ↑ Oettingen 4, genealogy.euweb.cz
  9. ↑ Hohenlohe 8, genealogy.euweb.cz
  10. ↑ Victor III. August Maria Herzog v.Ratibor Fürst v.Corvey Prinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst-Breuner-Enkevoirth, ww-person.com
  11. ↑ Viktor 3.Herzog von Ratibor und 3.Fürst von Corvey, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виктор_III_фон_Ратибор&oldid=12360980“.