Виктор Старухин
| Виктор Старухин Ви́ктор Константино́вич Стару́хин | |
| Японски професионален бейзболист от Русия (1916-1957) | |
 | |
| Роден | Виктор Константинович Старухин
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Фучу, Япония |
| Националност | Руска империя/Япония |
| Спортна кариера | |
| Спорт | бейзбол |
| Ръст | 193 cm |
| Тегло | 104 kg |
| Прякор | „Синеокия японец“ |
| Пост | питчър |
| Семейство | |
| Баща | Константин Старухин |
| Майка | Евдокия Старухина |
| Съпруга | Елена Куние |
| Деца | Георгий Старухин Наталия Старфин Огато, Елизавета |
| Виктор Старухин в Общомедия | |
Виктор Старухин (известен също като Виктор Старфин и с японското си име Суда Хироши[1]) е руски и японски бейзболист.
Най-известен е като играч на „Токио Кьонджигун“, където играе 10 сезона и става първия питчер с 300 победи в местния шампионат. Двукратен MVP на лигата през 1939 и 1940 г. Посмъртно е включен в японската бейзболна зала на славата през 1960 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1916 г. в Нижний Тагил. По време на гражданската война семейството емигрира в Харбин, Китай, а през 1929 г. се установява в Япония. Там Старухин започва да тренира бейзбол и поради физическите си данни бързо се превръща в потенциална звезда. Поради действащия тогава закон, който не разрешава студенти да бъдат професионални спортисти, Старухин е напът да се откаже от спорта, за да учи в университета Васеда, но все пак през 1934 г. преминава в тима на Токио Кьонджигун.
През есента на 1934 г. играе за японския национален отбор в демонстративен мач с тима на САЩ. Американците предлагат на Старухин да играе при тях, но той отказва.[2] През 1939 и 1940 г. става най-полезен играч в японското първенство. Въпреки това, поради нарастващия национализъм в Япония, му е отказано да получи гражданство.[3] През 1944 г. е освободен от Кьонджигун. Поради тежкото си финансово положение, е принуден със семейството си да живее в лагер за интернирани.
След края на Втората световна война се опитва да се завърне в Кьонджигун, но му е отказано. Все пак през 1946 г. подновява кариерата си в тима на Пасифик Робинс. През 1948 г. да премине в Даиеи Старс. През 1952 г. играе в мача на звездите на японската бейзболна лига. Приключва кариерата си в тима на Томбоу Юниънс през 1955 г. След края на кариерата си работи като радиоводещ.
Умира на 12 януари 1957 г. при катастрофа. Погребан е в Токио.[4]
В памет на Старухин е именуван стадион в Хокайдо, публикувани са книгите „Мечтата и славата на бялата бейзболна топка“, „Великият питчър от Русия“.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- MVP на японката бейзболна лига – 1939, 1940
- Best Nine – 1940
- В отбора на звездите – 1952
- Зала на славата – 1960