Виктор Самуилов
| Виктор Самуилов | |
| български писател, поет и преводач | |
 Виктор Самуилов, 8 декември 2010 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | писател, поет, преводач, сценарист |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Награди | „Петко Р. Славейков“ (2004) „Константин Константинов“ (2015) „Христо Г. Данов“ (2016) „Орфеев венец“ (2020) „Перото“ (2021) |
| Семейство | |
| Съпруга | Розия Самуилова |
| Уебсайт | |
Виктор Исак Самуилов е български писател и поет, преводач от руски език и сценарист. Автор е на множество книги за деца и възрастни, хумористична проза и поезия, съавтор на детски читанки.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 10 май 1946 г. в София. През 1970 г. завършва българска филология в Софийския университет. Работи като редактор във вестник „Народна младеж“ (1970 – 1974) и списание „Български воин“ (1974 – 1978), а от 1978 г. – като редактор и сценарист на анимационни филми в Студия за анимационни филми „София“.
Заедно с Доньо Донев и Димитър Бежански е съосновател на хумористичния седмичник „Тримата глупаци“, излизал от 1991 до 1999 година. В него Самуилов заема поста „безотговорен глупак“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Стихосбирки
- „Моментално фото“ (1972)
- „Нощем тръгват снегорини“ (1977)
- „Конецът между нас и небесата“ (1988)
- „Страхът на спасения Ной“ (2006)
- „Аорист“ (2020)
- Сатирични книги
- „Няма как“ (1982)
- „Ни Бог, ни дявол, ни муза“ (1989)
- „Глутница от единаци“ (1994)
- „Кихот Де ла Панса“ (2000)
- Поетични книги за деца
- „Безсърдечен грамофон“ (1982)
- „Домашно море“ (1983)
- „Ей така“ (1987)
- „Между нас да си остане“ (1989)
- „Вдън прогледния мрак – сказание за нощни птици“ (2001)
- "Вдън прогледния мрак" - второ, преработено издание (2022)
- „Ние мушмороците“ (2004)
- „Опако дете“ (2005)
- „Чудовище вкъщи“ (2009)
- „През девет локви в десета“ (2011)
- „Зодия Хлапак“ – книжка-календар (2013)
- „Не е честно“ (2015)
- „Нъцки“ (2018)[1]
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- През 2004 г. получава националната награда „Петко Р. Славейков“ за цялостен принос в детската литература.
- През 2005 г. получава националната награда „Константин Константинов“ в категория Автор.
- През 2007 г. е удостоен с наградата на Международния център за югоизточна европейска литература за деца и юноши заедно със сръбския писател Владимир Андрич.
- През 2015 г. получава националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.[2]
- На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Издание за деца“ за книгата „Не е честно“.[3]
- Номиниран е за международната Мемориална награда „Астрид Линдгрен“ за 2018 г.
- Носител на Националната награда „Орфеев венец“ за високи постижения в съвременната поезия - 2020 г.[4][5]
- Носител на награда „Перото“ за 2021 г. в категория „Поезия“ за стихосбирката „Аорист“.[6]
- Носител на Националната награда за литература "Валери Петров" за 2023 г.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Сценарист
- Гарсониера (1979), късометражен
- Ден като глухарче (1981), късометражен
- Опитът се зачита (1983), късометражен
- От все сърце (1985), късометражен
- Пясъчни кули (1986), късометражен
- Вдън прогледния мрак (1987), късометражен
- Музика
- Етюд за осата (1976)
- Актьор
- Етюд за осата (1976)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Вал Стоева, Кога децата казват „Нъцки!“, AzCheta.com, 7 май 2018 г.
- ↑ „Виктор Самуилов е носител на наградата „Константин Константинов“, DarikNews.bg, 13 май 2015 г.
- ↑ Иванка Петкова – Радио Пловдив, Галя Митева – Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.
- ↑ „Писателят Виктор Самуилов получи наградата „Орфеев венец“ 2020“, DarikNews.bg, 30 септември 2020 г.
- ↑ „Виктор Самуилов с Орфеев венец“, Plovdiv-Online.com, 30 септември 2020 г.
- ↑ „Георги Борисов е носителят на Голямата награда „Перото“ 2021“, БНР, 3 ноември 2021 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Виктор Самуилов в
Internet Movie Database - Елка Димитрова, „Виктор Самуилов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Творби на Виктор Самуилов в Литернет
- „Живот с изненади“ – стихове на Виктор Самуилов Архив на оригинала от 2020-10-12 в Wayback Machine., във в-к „Сега“, 4 август 2007
- Хумористична автобиография на Виктор Самуилов
- Виктор Самуилов: „Още не можем да свържем двата края – на социализма и на демокрацията“ Архив на оригинала от 2021-09-22 в Wayback Machine., интервю на Деян Енев, в-к „Сега“, 1 април 2005
|
