Направо към съдържанието

Виктор Папакостя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Папакостя
румънски историк
Роден
1900 г.
Визиру, Румъния
Починал
1962 г. (62 г.)

Виктор Папакостя е румънски историк от арумънски произход, който се занимава с балканистика.

Роден е на 21 януари 1900 година в община Визиру, окръг Браила. Брат е на писателя Чезар Папакостя,[1] на юриста Петре Папакостя, на политолога Александру Папакостя,[2] чичо на историка Шербан Папакостя и баща на учителката и историчка Корнелия Папакостя-Даниелополу.

Завършва Факултета по литература и история на Букурещкия университет. От 1919 година преподава в университета в Букурещ в различни катедри. Става доктор по история с дисертацията Teodor Anastase Cavalioti. Trei manuscrise inedite (1932). Основава и ръководи в периода 1938 – 1945 година списание „Балканика“.[3] Професор е в Букурещкия университет, където за него е създадена Катедрата по история на балканските народи с присъединено училище по балкански езици. Основател на Института по балканистика в Букурещ. През 1947 година катедрата е премахната и списанието прекратява издаването си. Оттеглен е от катедрата в края на 1947 г. и е преместен със звание научен съветник в Историческия институт на Академията.

Лидер е на Националната либерална партия и заместник държавен секретар в Министерството на националното образование в правителствата на Санатеску и Радеску. Поради тази причина е арестуван на 5 май 1950 година и задържан в затвора в Сигет до 7 юли 1955 година, без да бъде осъден от съд.[3] След две години, като част от нова национална акция за арести, е арестуван на 24 декември 1957 година и освободен на 29 май 1958 година, също без да бъде открита никаква вина, нито състав на престъпление.[3] Консултиран е за създаване на институт за югоизточноевропейски изследвания, но на 20 юни 1961 година става жертва на инсулт и инфаркт.[4]

През 2016 година в Института за изследвания на Югоизточна Европа е открит негов бронзов бюст с автор Аурел Георге Арделяну.[5]

Научните му изследвания са посветени на историята на румънската култура и балканските народи. Публикува над 50 студии и статии в специализирани списания, а две студии са публикувани в томовете Un observator prusian în Șările Române acum un veac (1942) и Bassarabien. Rumanische Rechte und Leistungen (1941). В сътрудничество през 1938 година се появява работата Documentele întemeierii. В периода 1927 - 1943 г. е съавтор на 13 учебника по история, а след смъртта му излиза томът му Civilizaţia românească şi civilizaţia balcanică. Studii istorice („Румънска цивилизация и балканска цивилизация. Исторически изследвания“.[3]

  • Viețile sultanilor, scriere inedită a lui Dionisie Fotino, București, 1935
  • Povestea unei cărți. „Protopiria" lui Cavallioti, în Omagiu lui Constantin Kirițescu, București, 1937
  • Un observator prusian în Țările Române acum un veac: Johann Ferdinand Neigebaur, București, 1942
  • Civilizație românească și civilizație balcanică, ediție îngrijită de Cornelia Papacostea-Danielopolu, introducere de Nicolae-ȘerbanTanașoca, București, 1983
  • Tradiții românești de istorie și cultură, ediție îngrijită de Cornelia Papacostea-Danielopolu, București, 1996.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гушу Папакостя
(1853 - 1912)
 
Теофана-Флора
Тону
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александру Папакостя
(1884 - 1925)
 
Чезар Папакостя
(1886 - 1936)
 
Петре Папакостя
(1893 - 1969)
 
Виктор Папакостя
(1900 - 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петре Папакостя
(1926 - 1995)
 
Шербан Папакостя
(р. 1928)
 
Корнелия Даниелополу
(1927 - 1998)
 
  1. 125 de ani de la nașterea lui Cezar Papacostea // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2013-11-18.
  2. http://www.edusoft.ro/rol/Alexandru%20Papacostea.php
  3. а б в г Mocanu, Simona. 50 de ani de la moartea istoricului brăilean Victor Papacostea // Архивиран от оригинала на 2015-06-10. Посетен на 2023-03-12.
  4. Cornelia Papacostea/Danielopolu. Victor Papacostea ; destinul unui om de cultură, frânt de regimul comunist // {{{journal}}}.
  5. Lucrurile adevărate şi esenţiale se realizează în timp // ziarultimisoara. Посетен на 06-sep-2022.[неработеща препратка]
  • Cornelia Papacostea-Danielopolu, [Biografie VICTOR PAPACOSTEA], în Victor Papacostea, Tradiții românești de istorie și cultură, ediție îngrijită de C. Papacostea-Danielopolu, Editura Eminescu, București, 1996, p. 314.]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Victor Papacostea в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​