Направо към съдържанието

Виктор Лазло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Лазло
Виктор Лазло през 2010 г.
Виктор Лазло през 2010 г.
Информация
ПсевдонимВиктор Лазло
Родена
Соня Дроние
7 октомври 1960 г. (64 г.)
Стилпоп, джаз
Професиипевица, актриса, писателка
Музикален издател„Полидор“, „Вог“
Уебсайтviktorlazlo.net
Виктор Лазло в Общомедия

Виктор Лазло[1] (на френски: Viktor Lazlo), псевдоним на Соня̀ Дрониѐ (Sonia Dronnier) (Лориан, 7 октомври 1960 г.), е френско-белгийска певица, актриса и писателка на романи.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Соня Дроние е родена в семейството на баща мартиниканец и майка гренадка.

Започва кариерата си като манекенка за Шантал Томас и Тиери Мюглер, след което я забелязва белгийският продуцент Лу Депрейк. Сценичния си псевдоним заимства от името на един от главните герои във филма „Казабланка“.

Първият ѝ сингъл, композиран от Ален Шамфор и носещ заглавието Backdoor Man, е записан през 1984 г. за филма À mort l'arbitre. През следващата 1985 г. издава първия си миниалбум, озаглавен Canoë rose („Розово кану“). Едноименната песен от него набира широка известност във Франция и Белгия. Същата година след него издава и първия си студиен албум She („Тя“). Друга песен от албума, с която утвърждава името си във френскоговорещите страни, е френскоезичният кавър на джаз класиката Cry Me a River, озаглавен Pleurer des rivières, чийто превод е дело на самата певица.

През 1987 г. излиза вторият ѝ студиен албум, носещ като заглавие сценичното ѝ име – Viktor Lazlo. От него хит на международно равнище става встъпителната песен Breathless („Без дъх“). На 9 май същата година е водеща на 32-рото издание на песенния конкурс на „Евровизия“, провело се в Брюксел. На откриването на вечерта Виктор изпълнява Breathless, която е използвана като мелодия на изданието.

Следват няколко студийни албума (някои от които са издадени в две издания: английско и френско), а освен тях записва дуети с редица изпълнители, като Флоран Пани, Арно, Давид Линкс, Серхат, Маги Рейли, Биаджо Антоначи, Амедео Минги, Щефан Вагерсхаузен и други.

Към две от песните от албума Mes poisons délicieux („Моите сладки отрови“) от 1991 г. заснема два клипа в София към Студия за игрални филми „Бояна“ с фотографа Патрик Сандрен.[1]

През 2010 г. издава първия си роман, озаглавен La femme qui pleure („Жената, която плаче“) и който е удостоен с наградата „Шарл Брисе“ на Френската психиатрична асоциация.[2]

През следващата 2011 г. създава първия си спектакъл My Name Is Billie Holiday („Казвам се Били Холидей“),[3] посветен на живота на джаз певицата и за чийто мизансцен отговаря Ерик-Еманюел Шмит. По него написва едноименния роман и записва едноименния албум, издадени през следващата година.

По повод 30 години от началото на кариерата си като певица на 11 декември 2014 г. изнася концерт в концертната зала „Джемал Решит Рей“ в Истанбул.[4]

На 20 октомври 2017 г. е издаден албумът ѝ Woman („Жена“), състоящ се от песни на английски и френски. От него сингли стават песните Promised Land („Обетована земя“) и Lola & Jim („Лола и Джим“), втората от които черпи вдъхновение от нападенията в Париж от ноември 2015 г.

На 10 януари 2018 г. излиза четвъртият ѝ роман, озаглавен Les passagers du siècle (букв. „Пътниците на века“).

На рождения си ден през 2021 г. издава албума си Suds („Югове“).

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Има един син – Максим, роден през 1988 г.[5]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
Някои от албумите са издадени едновременно в 2 версии: англоезична и френскоезична. Френските заглавия са посочени в скоби.

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1985 – She
  • 1987 – Viktor Lazlo
  • 1989 – Hot & Soul (Club désert)
  • 1991 – My Delicious Poisons (Mes poisons délicieux)
  • 1996 – Back to Front (Verso)
  • 2002 – Loin de Paname
  • 2002 – Amour(s)
  • 2004 – Saga
  • 2007 – Begin the Biguine
  • 2012 – My Name Is Billie Holiday
  • 2017 – Woman
  • 2021 – Suds

Миниалбуми (EP)

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1985 – Canoë rose

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1990 – Sweet, Soft N' Lazy – The Exclusive Collection
  • 1993 – Sweet, Soft & Lazy – The Very Best Of
  • 1999 – Canoë rose
  • 2003 – Classic Songs
  • 2004 – Champagne and Wine – The Love Collection
  • 2005 – Rarities

Сингли

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1984 – Backdoor Man
  • 1984 – Last Call For An Angel/Mata-Hari
  • 1985 – Loser/I Don't Wanna Love Again
  • 1985 – Slow Motion/Last Call for an Angel
  • 1985 – Canoë rose/Bleuser
  • 1985 – Pleurer des rivières/Mata Hari
  • 1985 – Sweet, Soft 'n' Lazy/Ain't Gonna Come
  • 1986 – Mata Hari/Loser
  • 1987 – You Are My Man (New Version)/Hey, Baby, Cool!
  • 1987 – Take Me (Remix)/Champagne and Wine
  • 1987 – Breathless/Don't Say No
  • 1988 – Amour puissance six/La cité
  • 1988 – City Never Sleeps (Extended Mix)/Wish You Were Here/La cité
  • 1989 – Baisers
  • 1989 – In the Midnight Sky
  • 1990 – Jesse/Douce et innocente (с Щефан Вагерсхаузен)
  • 1990 – Ansiedad
  • 1990 – Das erste Mal tat's noch Weh (с Щефан Вагерсхаузен)
  • 1991 – Love Insane/Berceuse
  • 1991 – Baiser sacré (с Ксавие Дьолюк)
  • 1991 – Teach Me to Dance/Easy to Lose
  • 1992 – Balade de Lisa
  • 1993 – Vattene, amore (с Амедео Минги)
  • 1993 – The Dream Is in Our Hands
  • 1994 – Engel wie du (с Юлиане Вердинг и Маги Рейли)
  • 1996 – Babe
  • 1996 – My Love
  • 1996 – Turn It All Around
  • 1996 – Ces rêves
  • 1998 – Amores (Bésame mucho) (с Раул Пас)
  • 1999 – Message (с Биаджо Антоначи)
  • 2002 – Les mots d'amour
  • 2004 – Total Disguise (със Серхат)
  • 2007 – J'attends
  • 2007 – Tu peux pas savoir
  • 2012 – Georgia on My Mind (виртуален дует с Били Холидей)

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2010 – La femme qui pleure
  • 2012 – My Name Is Billie Holiday
  • 2015 – Les tremblements essentiels
  • 2018 – Les passagers du siècle
  • 2020 – Trafiquants de colères

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  • ↑ Възможни са 2 произношения на името: английско и френско. Английското е Вѝктор Ла̀зло, а френското – Викто̀р Лазло̀.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Patrick Sandrin filme Viktor pour ses Poisons délicieux SUBLIME ! // mynameisviktorlazlo.blogspot.com, 28 декември 2020 г. Посетен на 24 ноември 2021 г. (на френски)
  2. ↑ Prix Charles Brisset » Prix littéraires // prixlitteraires.blog.albin-michel.fr. Архивиран от оригинала на 2013-12-20. Посетен на 2021-11-24. (на френски)
  3. ↑ Таня Иванова. Просто и ясно – My Name Is Billie Holiday на Виктор Лазло // Джаз ФМ, 7 януари 2013 г. Архивиран от оригинала на 2018-08-10. Посетен на 2021-11-24.
  4. ↑ Viktor Lazlo Türkiye'de // в. „Милийет“, 8 декември 2014 г. Посетен на 24 ноември 2021 г. (на турски)
  5. ↑ Viktor Lazlo : De très étonnantes déclarations quant à la mort de son ami Filip Nikolic... // purepeople.com, 4 февруари 2010 г. Посетен на 24 ноември 2021 г. (на френски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Viktor Lazlo в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виктор_Лазло&oldid=12228518“.