Направо към съдържанието

Виктория Възвъзова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Виктория.

Виктория Възвъзова
българска учителка
Родена
1894 г.
Починала
1978 г. (84 г.)

Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
БащаДимитър Бабамов
ДецаКирила Възвъзова-Каратеодорова

Виктория Димитрова Бабамова, по мъж Възвъзова, е българска обществена деятелка и учителка от Македония.[1][2][3]

Родена е в 1894 година в Щип, тогава в Османската империя.[1][4] Неин баща е видният щипянин Димитър Бабамов. Виктория Бабамова завършва Щипското българско девическо училище в 1894 година[5] и българската девическа гимназия в Солун в 1911 година.[6] Учителства в родния си град.[2] В 1912/1913 година Бабамова е българска учителка в Щип.[5]

Виктория Възвъзова развива широка обществена дейност за подпомагане на бежанците от Македония. Тя е сред известните общественички и съпруги на дейци на македонското националноосвободително движение, председателки и членки на настоятелството на Македонския женски съюз.[7] Виктория Възвъзова е председателка на Женското дружество в Айтос и подпредседателка на Щипското женско братство „Тодор Александров“ в София. Тя е една от ръководителките на сиропиталище „Битоля“ в София.[1][2] Активистка е на Съюза на многодетните семейства в България и на Помощната организация.[5]

Умира в 1978 година в София. Майка е на Кирила Възвъзова-Каратеодорова.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин
Бабамов
 
София
Убавкоцева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кира Хаджикимова
 
Димитър Бабамов
(около 1871 – 1910)
 
Тодор Бабамов
(? – след 1912)
 
Александър Бабамов
(? – след 1930)
 
Петър Бабамов
(1880 – ?)
 
Илия Бабамов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктория Възвъзова
(1894 – 1978)
 
Никола Възвъзов
(1873 – 1937)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирила Каратеодорова
(1917 – 2005)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г Парцел 65 // София помни. Посетен на 19 април 2018.
  2. а б в Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 25.
  3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 224.
  4. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 590.
  5. а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 225.
  6. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 173.
  7. Стоянова, Р. Сиропиталище „Битоля“, София // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 4 февруари 2017.