Вико Мантегаца

Вико Мантегаца
	Вико Мантегаца
Роден	22 януари 1856 г. Милано, Австрийска империя
Починал	28 октомври 1934 г. (78 г.) Милано, Италианско кралство
	Вико Мантегаца в Общомедия

Вико Мантегаца (на италиански: Vico Mantegazza) е италиански журналист, фотограф, писател, предприемач политик. Смятан е за специален италиански пратеник на Балканите от 1886 година, откъдето прави множество репортажи, ценен източник на българската история.^[1]^[2]

Биография

Роден е в Милано, тогава в Австрия, на 22 януари 1856 година в семейството на Карло Мантегаца и Джулия Дела Кроче. Журналистическата си кариера започва в 1879 година като като редактор на римските вестници „Ил Фанфула“ и „Ла Либерта“. В 1886 година заминава като пратеник на Балканите, където е в ход Българската криза след съединението на Източна Румелия с Княжество България. Мантегаца следи събитията отблизо и ги отразява в своите. Успява да наблюдава и разказва много подробно голяма част от тези събития в своята кореспонденция, а след това и в книгата си „Два месеца в България, октомври и ноември 1886 г.: бележки на очевидец“ (Милано 1887 г.).^[1]

В 1887 година по време на Итало-етиопската война, когато италианската колониална политика се проваля при Догали, Мантегаца отива в Източна Африка от името на „Илустрационе Италиана“ и „Кориере дела Сера“ и остава там пет месеца, като отразява отношението на италианските офицери към първите местни части, характеризиращо се по същество с грубост, недоверие и расизъм. Тази командировка го прави известен и струва 18 000 лири, или 15% от бюджета, който „Кориере дела Сера“ отделя за редакцията. На следващата година Мантегаца публикува „От Масауа до Саати: разказ за италианската експедиция от 1888 г. в Абисиния“ (Милано, 1888 г.). Пише и кореспонденции за римското периодично издание „Пиетро Мика“.^[1]

След завръщането си в Италия става главен редактор на „Кориере дела Сера“, а в началото на 90-те години поема ръководството на вестник „Италия“ в Милано и след това на „Национе“ във Флоренция.^[1]

Мантегаца се връща се към африканските теми след катастрофата при Адуа, в книгите си „Италианците в Африка. Обсадата на Макале“ и „Войната в Африка“, и двете публикувани във Флоренция в 1896 година. В тези книги Мантегаца прави преглед на международната позиция на Италия, представя подробна история на десетгодишното италианско присъствие в Африканския рог - от десанта на Масава до поражението от етиопците - но преди всичко той прави дълъг преглед на парламентарните дебати по отношение на колониалната политика, без да пести критики както към правителството, така и към опозицията. Основна критика е, че след Адуа не е започнало сериозно превъоръжаване. Книгите му са частично повлияни от журналистическия подход: отделните глави, макар и преработени и много дълги, запазват структурата и хронологията на вестникарските статии.^[1]

В 1896 година по повод брака на престолонаследника Виктор Емануил с принцеса Елена, дъщеря на краля на Черна гора Никола I, Мантегаца посещава малкото балканско кралство, което описва в книгата си „До Черна гора. Държава без парламент. Бележки и впечатления (август-септември 1896 г.)“ (Флоренция, 1896 г., Милано, 1910 г.). В книгата Мантегаца предлага Италия да координира балканската си политика с Русия, а не с Австро-Унгария.^[1]

В 1900 година Мантегаца е италиански комисар на Парижкото изложение от 1900 година. В същата година е повикан от Сидней Сонино да ръководи „Итали“, политически ежедневник на френски език, който поддържа на консервативни позиции, преди да предаде ръководството на Даниеле Олива. Той също така сътрудничи на вестник „Патрия“, излизащ в Рим от декември 1900 година до ноември 1906 година.^[1]

В началото на ХХ век на дневен ред в центъра на балканските събития излиза Македонският въпрос. Мантегаца отива в Македония през март и април 1903 годин, точно преди голямото Илинденско-Преображенско въстание и вследствие написва книгата „Македония“ (Милано, 1903).^[1]

По мнението на историка и балканист Марко Дого, писаният на Мантегаца за Балканите имат недостатъци в сравнение с тези на Виктор Берар или Хенри Брейлсфърд - липсва му сериозен анализ и използва прекалено цветист език. Но пък за разлика от много други италиански интелектуалци Мантегаца няма антиславянски предразсъдъци и не ограничава интересите си до Албания или Адриатическо крайбрежие. Книгите и статиите му изпълняват важна информационна функция. По Македонския въпрос Мантегаца дава достатъчно прецизен образ на събитията и героите, въпреки че се впуска в екзотиката или авантюризма. Без да знае български език, Мантегаца представя България и на Всемирната изложба в Милано през 1906 година, което показва доверието, с което се ползва в София. Освен това вниманието на Мантегаца към бизнес сделките винаги е било успоредно с журналистическата му дейност.^[1]

Междувременно от 1906 година Мантегаца започва да издава годишника „Кестиони ди Политика Естера“, в който намират място всички основни теми от международната политика. Mантегаца се занимава с африкански въпроси в дългото есе „Мароко и Европа“ по повод конференцията в Алхесирас (Милано, 1906), докато в „Другата страна: Италия и Австрия в Адриатика“ (Милано, 1906) отново разкрива липсата си на симпатии към съюза с Виена.^[1]

През май 1908 година Мантегаца се завръща в Македония, воден също от съобщението, направено от австро-унгарското правителство за балкански железопътен проект, тема, към която той е много чувствителен. Той пътува по новата железопътна линия Цариград-Солун и оттам стига до Битоля, където вижда добре провала на реформите в Османската империя, желани от европейските сили.^[1]

Изправен пред конфликтите между балканските народи, Мантегаца вярва, че Силите не могат да приложат принципа на националността, за да разрешат проблемите, които разтърсват Османската империя, нито да продължат, както в миналото, с обикновена ампутация. В тома „Либерална Турция и балканските въпроси“ (Милано, 1908) той говори не само за Македонския въпрос, но и за българската независимост и за анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, чието признаване от италианска страна му изглежда прибързано, тъй като навлича на Италия антипатията на балканските славяни, на първо място на сърбите. Мантегаза гледа с добро око на Младотурската революция, която го кара да се надява на положителни промени.^[1]

Мантегаца е сред собствениците на компанията „Антивари“, която е основана през декември 1905 година за извършване на различни икономически операции в Черна гора. Той става секретар на дружеството със задачата да поддържа връзки с властите, по-специално в Букурещ и Белград, и пътува няколко пъти до Черна гора. В 1910 година Мантегаца дава отчет за всички събития и постижения на компанията в брошурата „Пристанище Атнивари, железопътната линия Атнивари-Вир, езерото Скутари (Компания „Атнивари“)“. Той се връща към темата в една военновременна публикация („Пристанището на Антивари: италиански инициативи в Черна гора“, Милано, 1916 г.) и години по-късно настоява на факта, че това е било предприятие, което не е имало за цел печалба, а политически резултати.^[1]

В 1909 година Мантегаца заминава за САЩ, среща се с президентта Теодор Рузвелт и на следната 1910 година публикува книгата „Към Съединените щати: американската опасност“ (Милано, 1910 г.).^[1]

С реализъм Мантегаца вижда видя, отвъд навиците и обичаите, които не одобрява, силата на американския гигант, способен да изнася вече и промишлени стоки, а не само зърнени храни или суровини, както и готов от време на време да се противопостави на хегемонистичните или експанзионистични инициативи на Великобритания, Германия и Япония. Той изразява разочарование, че Латинска Америка навлиза в орбитата на САЩ. Неговият умерено консервативен манталитет, когато се сблъсква със свободата на обичаите на американските жени или с черния въпрос, в крайна сметка показва някои черти на нетолерантност. Мантегаца се самокритикува за всичко това в кратък текст „Съединените щати в защита на Европа“ (Милано, 1919 г.), в който признава, че не е успял да оцени напълно качествата на американската демокрация.^[1]

Също в 1910 година Мантегаца публикува „Менелик: Италия и Етиопия“ (Милано, 1910). Маннетаца одобрява без колебание Итало-турската война (1911 - 1912) и публикува кратък текст с красноречиво заглавие „Триполи и правата на цивилизацията“ (Милано, 1912 г.). Той също така подкрепя италианската полиника за невръщане на Додеканезите под османско владичество. В 1914 годин излиза по-обхватният текст „Средиземноморието и неговият баланс“, който има предговор от министъра на флота Джовани Бетоло. Макар и смятан от някои изследователи за полуофициален пропагандатор на правителствената политика, Мантегаца показва необичайна свобода на преценка в многобройните периодични издания, на които сътрудничи през този период: „Джорнале д'Италия“, под редакцията на Алберто Бергамини, „Нуова Антология“, „Мониторе дел Комерчио“, „Расеня Контемпоранеа“, вестник, смятан за ляво-либерален, „Ревиста Колониале“, орган на Италианския колониален институт, интервенционисткият лист „Патрия“, „Идея Национале“, „Вита Италияна ал'естеро“ на Джовани Прециози, „Италия ал'Естеро“ на Родолфо Фуа.^[1]

Мантегаца се връща към Македония, България и Балканите в книгата си „Велика България“ (Рим, 1913). Това е текст, роден от победите, постигнати в Първата балканска война от Четворния съюз (България, Гърция, Черна гора и Сърбия) срещу Османската импери. Мантегаца е развълнуван, че балканските съюзници успяват да изгонят османците от Европа. С особена ревизия в 1913 година той включва Македонския въпрос в българския и разглежда Македония само като неосвободена земя, която се връща към родината. Мантегаца е възхитен от тежестта, която България придобива във войната и на полуострова, а някои от неговите исторически анализи предричат новия междубалкански конфликт шест месеца по-късно.^[1]

Библиография

Due mesi in Bulgaria – ottobre, novembre 1886: note di un testimonio oculare, Milano, 1887
Da Massaua a Saati: narrazione della spedizione italiana del 1888 in Abissinia, Milano, 1888
Gli Italiani in Africa, Firenze, 1896
L'assedio di Macallé, Firenze, 1896
La guerra in Africa, Firenze, 1896
Al Montenegro. Un Paese senza Parlamento. Note ed impressioni (agosto-settembre 1896), Roma, 1896
L'Esposizione di Parigi nel 1900, Roma 1899
Macedonia, Milano 1903
Il Marocco e l'Europa sul tema della conferenza di Algeciras, Milano 1906
L'altra sponda: Italia ed Austria nell'Adriatico, Milano 1906
La Bulgaria contemporanea: il risveglio di una nazionalità, Milano 1906
Il Benadir, Milano, 1908
Il porto di Antivari, la ferrovia Antivari-Vir, il lago di Scutari, Milano, 1910
Agli Stati Uniti: il pericolo americano, 1910
Ordinamento delle rappresentanze diplomatiche e consolari per il migliore esercizio delle loro funzioni di tutela, Roma 1911
Note e ricordi, Milano 1911
L'Albania, Roma, 1912
Apologie inopportune, Roma 1912
La guerra balcanica, Roma 1912
L'Egeo: conferenza di Vico Mantegazza, Milano 1912
La grande Bulgaria, Milano, 1913
La guerra balcanica, Milano 1914
Il Mediterraneo e il suo equilibrio, Milano, 1914
Il porto di Antivari: iniziative italiane al Montenegro, Milano, 1916
Gli Stati Uniti alla difesa dell'Europa, Roma, 1919
Il governo e l'amministrazione dei piccoli comuni, Roma 1919
Storia della guerra mondiale, Milano, 1919
L'Italia poco conosciuta: l'isola d'Elba, Milano 1920
Eraclea: italiani in Oriente, Milano, 1922
Sulle vie dell'Oriente, Milano, 1924
Attraverso il Molise, Milano, 1924

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с Guida, Francesco. Mantegazza, Vico // . Dizionario biografico degli italiani. Т. 69. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007. (на италиански)
↑ Vico Mantegazza (1856-1934), Italian // Lexicon of Foreign Painters in Macedonia 1850-1950. (на английски)

[Guida-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с Guida, Francesco. Mantegazza, Vico // . Dizionario biografico degli italiani. Т. 69. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007. (на италиански)

[Lexicon-2] Vico Mantegazza (1856-1934), Italian // Lexicon of Foreign Painters in Macedonia 1850-1950. (на английски)

[1]

[2]