Визма Белшевица

Визма Белшевица
Vizma Belševica
	Визма Белшевица Vizma Belševica
Родена	30 май 1931 г. Рига, Латвия
Починала	6 август 2005 г. (74 г.) Рига, Латвия
Професия	поет, писател, драматург, сценарист, преводач
Националност	Латвия
Награди	„Орден на трите звезди“,; награда „Тумас Транстрьомер“
Уебсайт	Страница в IMDb
	Визма Белшевица в Общомедия

Визма Белшевица (на латвийски: Vizma Belševica, 30 май 1931, Рига – 6 август 2005, Рига)^[1] е латвийска и съветска поетеса, писателка, драматург, киносценаристка, преводачка. Номинирана е нееднократно за Нобелова награда за литература.

Биография

Произхожда от работническо семейство, баща ѝ е бил алкохолик. Израства в Рига и във ферма на роднини в Курландия. Дебютира като поетеса през 1947 г. Завършва Литературния институт в Москва (1955 – 1961). Първата ѝ стихосбирка излиза през 1955 г.

Произведенията на Белшевица са публикувани в Швеция, Финландия, Великобритания, Франция, САЩ и други страни. Общо са преведени на 40 езика по света.

Умира след дълго боледуване. Синовете ѝ Клавс и Янис също са писатели.

Творчество

Стиховете на Белшевица в съветско време са подложени на цензура, тя дълги години не излиза на литературната сцена. Сред произведенията на Белшевица, довели до „пълна конфронтация с властта“,^[2] са поемата „Коментари на Хенрих Латвийски по полетата на Ливонската хроника“ (на латвийски: Indriķa Latvieša piezīmes uz Livonijas hronikas malām; 1969), в която образът на латишкия хронист, който съчуствено трябва да описва завоеванията на чуждия му режим, е използван от поетесата като израз на отношението ѝ към съветския режим в Латвия.^[3].

По стихове на В. Белшевица са написани редица песни на Раймонд Паулс, включително „Es mīlu tevi tā...“ („Обичам те толкова много...“) – латвийския първообраз на песен от репертоара на Алла Пугачова.

По роман на Белшевица е заснет филмът „Всё из-за этой шальной Паулины“ (1979), придобил голяма популярност в Латвия.

Сценаристка е на кукления анимационен филм Чудной Даука на Студио Рига (1968).

Визма Белшевица превежда и от английски (Шекспир, Томас Стърнз Елиът), италиански (Данте), руски (Пушкин) и украински език. През 1990-те години публикува романната автобиографична трилогия – „Биле“, „Биле продължава да живее“ и „Прекрасната младост на Биле“.

Признание

През 1990 г. е избрана за почетен член на Академията на науките на Латвия.
Литературни награди: „Тумас Транстрьомер“ (1998) и др.
Носителка на Ордена на трите звезди.

Източници

↑ data.bnf.fr
↑ История Латвии. ХХ век. – Riga: Jumava, 2005. – С. 382.
↑ Linda Kaljundi, Kaspars Kļaviņš. The Chronicler and the Modern World: Henry of Livonia and the Baltic Crusades in the Enlightenment and National Traditions // Crusading and Chronicle Writing on the Medieval Baltic Frontier: A Companion to the Chronicle of Henry of Livonia / Edited by Marek Tamm, Linda Kaljundi and Carsten Selch Jensen. – Ashgate Publishing, Ltd., 2011. – P. 449.((en))

Литература

Kubulin̦a A. Vizma Belševica: monogrāfija. Rīga: Preses nams, 1997
Dvīņu zīmē: Vizmas Belševicas nozīme latviešu literatūrā un vēsturē: konferences materiāli/ Margita Gūtmane, ed. Rīga: Karogs, 2007

Външни препратки

((en)) kirjasto.sci.fi Архив на оригинала от 2010-02-16 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Белшевица, Визма“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] ta.bnf.fr

[2] История Латвии. ХХ век. – Riga: Jumava, 2005. – С. 382.

[3] Linda Kaljundi, Kaspars Kļaviņš. The Chronicler and the Modern World: Henry of Livonia and the Baltic Crusades in the Enlightenment and National Traditions // Crusading and Chronicle Writing on the Medieval Baltic Frontier: A Companion to the Chronicle of Henry of Livonia / Edited by Marek Tamm, Linda Kaljundi and Carsten Selch Jensen. – Ashgate Publishing, Ltd., 2011. – P. 449.((en))

[1]

[2]

[3]