Византийска Италия
Византийска Италия е съставена от онези части от Апенинския полуостров под контрола на Византийската империя след падането на Западната Римска империя (476 г.).[1] Последното византийско владение в Италия е Бари, загубен през 1071 г. Хронологично периодът се разделя на:
- Преторианска префектура на Италия (540/554 – 584)
- Равенски екзархат (584 – 751)
- Тема Сицилия (687 – 902)
- Тема Лонгобардия (ок. 891 – ок. 965)
- Катепанат на Италия (965 – 1071)
Няколко държави избягват завладяването от страна на лангобардите или франките и поддържат номинална лоялност към Византия дори след приключването на византийското присъствие. Това са:
- Република Венеция
- Херцогство Неапол
- Херцогство Гаета
- Херцогство Амалфи
- Херцогство Соренто
По същия начин остров Сардиния поддържа лоялност към Византия в този неясен период:
- Византийска Сардиния
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Oxford Dictionary of Byzantium // The Oxford Dictionary of Byzantium. p. 1023. Посетен на 17 октомври 2024. (на английски)