Видманщетенова структура
Видманщетенова структура, наричана също Томсънова структура, са фигури от дълги никел-железни кристали, които се намират в железните метеорити. Видмащетеновата структура се получава при повече или по-малко фино срастване на камаситени и тенитени ленти (наричани ламели), които се пресичат една с друга под различни ъгли. Разстоянието между ламелите обикновено е запълнено с фина смес от камасит и тенит наричана плесит (от гръцката дума за пълнеж). Срастването на камаситените и тенитените плочи има пространствено разположение под формата на октаедър, затова тези железни метеорити се наричат октаедрити.[1]
Видмащетеновата структура описва характеристиките и на съвременните стомани, титанови и циркониеви сплави.
Откриване
[редактиране | редактиране на кода]
През 1808 г. тази структура е наречена в чест на граф Алоис фон Видманщетен, директор на Императорската керамична фабрика във Виена. Докато нагрявал с пламък железни метеорити той забелязал зони с различен цвят и блясък, тъй като различните сплави на желязото се окисляват с различна скорост. Той не публикува своите наблюдения, а само ги споделя с колеги. Всъщност реално откритието трябва да се приписва на английския минералог Уилям (Гулиелмо) Томсън, който публикува същите изводи четири години по-рано.[2][3][4][5]
Работейки в Неапол през 1804 година, Томсън третира Красноярския метеорит с азотна киселина в стремежа си да премахне патината, причинена от окисляването. Скоро след като киселината влиза в контакт с метала, се появяват странни фигури по повърхността, които той описва. Гражданската война и политическата нестабилност в Южна Италия затруднява комуникацията му с колегите му в Англия. В резултат на това през 1804 г. откритието му е публикувани само на френски език в Библиотек Британик.[3]:с. 124 – 125[4][6] В началото на 1806 година, Наполеон нахлува в Неаполитанското кралство и Томсън е принуден да избяга в Сицилия,[4] а през ноември 1806 умира в Палермо на 46-годишна възраст. През 1808 г. превод на неговия оригинален английски ръкопис е публикуван посмъртно в Италия.[7] Наполеоновите войни затрудняват контактите му с научната общност, а скитанията из Европа, в допълнение към неговата ранна смърт, пречат на признанието на Томсън в продължение на много години.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Структурна класификация на железните метеорити
- ↑ Томсън (1804) "Thomson, G. (1804) „Essai sur le fer malléable trouvé en Sibérie par le Prof. Pallas“ (Essay on malleable iron found in Siberia by Prof. Pallas), Bibliotèque Britannique, 27: 135 – 154; 209 – 229. ((fr))
- ↑ а б John G. Burke. Cosmic Debris: Meteorites in History. University of California Press, 1986. ISBN 0-520-05651-5
- ↑ а б в Gian Battista Vai, W. Glen E. Caldwell. The origins of geology in Italy. Geological Society of America, 2006, ISBN 0-8137-2411-2
- ↑ O. Richard Norton. The Cambridge Encyclopedia of meteorites. Cambridge, Cambridge University Press, 2002. ISBN 0-521-62143-7.
- ↑ А. Е. Панета. The discovery and earliest reproductions of the Widmanstatten figures. Geochimica et Cosmochimica Acta, 1960 г., 18, страница 176 – 182
- ↑ Thomson, G. Saggio di G.Thomson sul ferro malleabile trovato da Pallas in Siberia // Atti dell'Accademia delle Scienze di Siena 9. 1808. с. 37 – 57.