Направо към съдържанието

Видекинд фон Волфенбютел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Видекинд фон Волфенбютел
Роден
Починал
около 1118 г.

Видекинд фон Волфенбютел (на немски: Widekind von Wolfenbüttel; Widukind, Widukindus; † сл. 13 ноември 1118) е първият известен благородник от фамилията „фон Волфенбютел“, построява водния замък Волфенбютел и е основател на град Волфенбютел. Прародител е на линията „фон дер Асебург“ от замък Асебург при Волфенбютел.[1][2]

„Господарите фон Вулфересбутле“ са споменати за пръв път през 1118 г.[3] Видекинд произлиза от „господарите и графовете фон Шладен“, които са фогтове на Волфенбютел/Вулферисбутле, които също се наричат и господари „дон Дорщат“.[4]

Видекинд е министериал при маркграф Екберт II фон Майсен (1090) от род Брунони.[2][5]

Водният дворец се създава при селището Вулферисбутле над река Окер на търговски път от Рейн за Елба, който се ползва от търговците и монасите, тръгнали на поклонение от епископствата Халберщат и Хилдесхайм. Крепостта трябва да служи като закрила на пътуващите през несигурни времена. От крепостта се създава днешният град Волфенбютел.[6]

Син му Буркхард I фон Волфенбютел е фогт на Клайн Хайнинген.[7] Потомците му стават графове на Пайне. Роднина е с фамилиите на господарите „фон Бартенслебен“, „фон Апенбург“, „фон Бервинкел“ и „фон Винтерфелд“.

През 1255 г. правнук му Гунцелин фон Волфенбютел отказва да се закълне пред херцог Албрехт I фон Брауншвайг и той унищожава замъка Волфенбютел.

Видекинд фон Волфенбютел има един син:[8]

  • Буркхард I фон Волфенбютел († сл. 1154), фогт на Клайн Хайнинген; баща на три сина:
  • Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 7. C.H. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-54986-1.
  • Ulrich Schwarz: Widukind von Wolfenbüttel. In: BibISBN 3-937664-46-7 S. 740 – 741
  • Ulrich Schwarz: Auf dem Weg zur herzoglichen Residenz Wolfenbüttel im Mittelalter. Appelhans Verlag, Braunschweig 2003. ISBN 3-930292-86-6
  • Johann Bernhard Graf von Bocholtz-Asseburg: Asseburger Urkundenbuch. 3 Bände, Hannover 1876, 1887 und 1905. (Neudruck: Wenner, Osnabrück 1975, ISBN 3-87898-164-3)
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band I, Band 53 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1972, ISSN – 2408 0435 – 2408
  1. Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 7. C.H. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-54986-1, S. 28 – 29.
  2. а б Rudolf Meier, Max-Planck-Institut für Geschichte: Die Domkapitel zu Goslar und Halberstadt in ihrer persönlichen Zusammensetzung im Mittelalter. Verlag Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 1967, S. 230.
  3. K. E. Förstemann: Neue Mittheilungen aus dem Gebiet historisch-antiquarischer Forschungen. Band 4, Verlag E. Anton, Halle und Nordhausen 1840, S. 102.
  4. Zedlers Grosses vollständiges Universal-Lexicon aller Wissenschafften und Künste, Band 34, Artikel „Schladen“ und „Wolfenbüttel“, S. 837
  5. Th. Voges: Wolfenbüttel – Ein Führer für Einheimische und Fremde. 2. Aufl., Verlag J. Zwißler, Wolfenbüttel 1898, S. 5.
  6. Karl Bege: Chronik der Stadt Wolfenbüttel und ihrer Vorstädte. Wolfenbüttel 1839 (Digitalisat)
  7. K. E. Förstemann: Neue Mittheilungen aus dem Gebiet historisch-antiquarischer Forschungen. Band 4, Verlag E. Anton, Halle und Nordhausen 1840, S. 103.
  8. Widekind v.Wolfenbüttel, ww-person.com