Вигорозо да Сиена

Вигорозо да Сиена
	Вигорозо да Сиена
италиански художник и миниатюрист
Роден	ок. 1240 Италия
Починал	ок. 1295 Сиена, Сиенска република
Националност	Италия
Кариера в изкуството
Направление	Сиенска школа
Повлиян	Гуидо да Сиена, Чимабуе
	Вигорозо да Сиена в Общомедия

Вигорòзо да Сиèна (на италиански: Vigoroso da Siena; * ок. 1240, † ок. 1295, Сиена, Сиенска република) e италиански художник и миниатюрист от Сиенската школа, работил през последната четвърт на XIII век.

Биография

Първото споменаване на името на художника се отнася към ноември 1276 г.: в документите Вигорозо фигурира като жител на Сиена, но откъде е родом записът не съобщава. По-нататък името „Вигорозо“ на няколко пъти се появява в сиенските архивни документи: през 1280 г. той е съден за дългове. През 1291 г. е споменат като жител на контрада Сан Донато. Два документа съобщават, че през 1292 г. художникът е работил за сиенския камерлинг - ръководител на Бикерна (една от двете финансови магистратури на Сиена) и за четирима контрольори: през януари 1292 г. той получава 9 солди за рисуване на таволета - корица на счетоводна книга, а през юли 1292 г. за същото той получава 10 солди). Вигорозо е последно споменат на 31 декември 1293 г.; записът съобщава за плащане на художника от 10 солди за изработката на герб за сиенския подест.

Творчество

Миниатюри

Вигорозо е известен най-вече като художник миниатюрист. Ръкописи с неговите миниатюри се пазят във Венеция, Флоренция, Сиена и Женева.^[1]

Великолепната миниатюра „Дванадесет апостоли“ от Колекция „Виторио Чини“ (Венеция) служи за отправна точка за приписване на авторство на серия миниатюри, изпълнени на пергамент с водни бои от флорентиския Кабинет на рисунките (Уфици). Тук са изобразени популярни сюжети от Евангелието – Благовещение, Сретение, Принасяне в храма и др.

Италианската изследователка Ада Лабриола ^[2] приписва на Вигорозо превъзходна миниатюра със сцена на „Страшния съд“ от „Градуал“, съхраняван в частна колекция в Швейцария, и миниатюрата „Генеалогията на Христос“ от библиотеката на Женевския университет.

В най-добрите миниатюри на Вигорозо може да се забележи причудливата изобретателност, характерна за Ранната френска готика, с която той несъмнено е запознат.

Кавалетна живопис

Вигорозо се занимава и с кавалетна живопис, в която следва наложилата се в края на века в Сиена византинийска традиция.Той е по-консервативен в нея отколкото в миниатюрата. „Мадоната с Младенеца и светии“ в Национална галерия на Умбрия (Перуджа) е единственото произведение, на което стои датат и подписът на художника. Специалистите виждат в него влияние на Гуидо да Сиена и на ранното творчество на Чимабуе, за когото е характерна по-архаична трактовка при изображенията на персонажите.^[3] На олтарната картина (в църковната класификация, наречена „досал" - олтарно изображение, изрисувано върху една дъска, която е монтирана в задната част над олтара срещу антепендиума), художникът изобразява Мадоната с Младенеца, оградена от Мария Магдалена, Йоан Кръстител, Йоан Богослов и Св. Юлиана. В горната част - Благославящ Христос и четири ангела. Ранните изследователи (Harrison, 1949; Boskowitz, 1973) смятат, че творбата е създадена около 1282 г. и виждат в нея влиянието на живописта от последователите на Копо ди Марковадо. Италианският изкуствовед Лучано Белози, който изучава творбата след реставрацията през 1994 г., заявява, че тя е създадена през 1291 г. и в нея се усеща влиянието на изкуството на Чимабуе. Преди да влезе в Националната галерия на Умбрия, олтарът е бил в църквата Colleggio della Mercantia, но присъствието на Св. Юлиана свидетелства, че преди това е украсила олтара на църквата „Санта Джулиана“ в Перуджа.

В допълнение към тази единствена безспорна творба на Вигорозо, на него се приписва Мадоната с Младенеца на трона (125x63 cm; Мошано, църква „Сант'Андреа“), триптих от колекцията на Музей „Тисен-Борнемиса“ в Мадрид (Мадоната с Младенеца с осем отличителни белега: сцени от Страстите Христови и петима апостоли), и иконата на Богородица с Младенеца (109х73 см; неизвестно местоположение). Тези произведения обаче нямат ясна атрибуция и не всички експерти ги приписват на работата на Вигорозо да Сиена. Също толкова нестабилен е опитът да му се припише фреска в апсидата на църквата „Сан Бартоломео ин Пантано“ в Пистоя (Карло Волпе, 1954; Алесандро Конти, 1971), която сега се счита за дело на Манфредино ди Пистоя.

Източници

C. Volpe. Preistoria di Duccio. // Paragone, 49, 1954. — P. 4—22.
A. Conti. Appunti pistoiesi. // Annali della Scuola Normale di Pisa. 1971. P. 109 – 124.
A. Labriola. La miniatura senese degli anni 1270—1330. // A. Labriola, C. de Benedictis, G. Freuler. La miniatura senese 1270 – 1420. Mil., 2002.
A. Bagnoli, R. Bartalini, L. Bellosi, M. Laclotte. Duccio. Siena fra tradizione bizantina e mondo gotico. Mil.: Silvana Editoriale, 2003. P. 25– 26, 93 – 99.

Бележки

↑ M. A. Geffroy „Tablettes inédites de la Biccherna et de la Gabella de Sienne“ in Mélanges d'archéologie et d'histoire, 1882, volume 2, no 2, с. 403-434
↑ A. Labriola. „La miniatura senese degli anni 1270—1330“ in A. Labriola, C. de Benedictis, G. Freuler, La miniatura senese 1270—1420, Milano, 2002
↑ Luciano Bellosi, „Vigoroso da Siena“, dans Caterina Bon, Vittoria Garibaldi (a cura di), Dipinti, sculture e ceramiche della Galleria Nazionale dell’Umbria. Studi e restauri, Florence, Arnaud, 300 p. (ISBN 978-88-8015-011-4), p. 91-94

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вигорозо да Сиена“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] M. A. Geffroy „Tablettes inédites de la Biccherna et de la Gabella de Sienne“ in Mélanges d'archéologie et d'histoire, 1882, volume 2, no 2, с. 403-434

[2] A. Labriola. „La miniatura senese degli anni 1270—1330“ in A. Labriola, C. de Benedictis, G. Freuler, La miniatura senese 1270—1420, Milano, 2002

[3] Luciano Bellosi, „Vigoroso da Siena“, dans Caterina Bon, Vittoria Garibaldi (a cura di), Dipinti, sculture e ceramiche della Galleria Nazionale dell’Umbria. Studi e restauri, Florence, Arnaud, 300 p. (ISBN 978-88-8015-011-4), p. 91-94

[1]

[2]

[3]