Виадукт на километър 56 по АМ „Хемус“
| Виадукт на километър 56 по Автомагистрала „Хемус“ | |
| Основни данни | |
|---|---|
| Предназначение | пътен мост (A2) |
| Пресича | долина на Лакавица |
| Местоположение |  Правец, България |
| Технически данни | |
| Конструкция | рамка |
| Материал | стоманобетон |
| Обща дължина | 636 m |
| Височина | 78 m |
| Главен отвор | 140 m |
| Брой отвори | 6 |
| Максимален товар | НК-800/Н-300 |
| История | |
| Построен | 1986-1999 г. |
| Проектант | ААС Якобсен, Димо Кисов, Милчо Решков и др. |
| Строител | Мостстрой |
| Експлоатация | |
| Собственик | АПИ |
| Карта | |
  Местоположение в България | |
Виадуктът на километър 56 е пътен мост в Западна България, Софийска област, община Правец, част от автомагистрала „Хемус“ (A2).
Разположен е в землището на град Правец, пресича долината на река Лакавица. Югозападно от моста се намира тунелът „Правешки ханове“, а на североизток продължава с гредова естакада.
Виадуктът има обща дължина 636 m и преминава на 78 m над дъното на долината. Конструкцията му е рамкова със стълбове, образувани от по две вертикални стоманобетонни плочи. Ригелите са кутиеобразни, с височина, която нараства над опорите, и са изградени монолитно от предварително напрегнат стоманобетон. Мостът има 6 отвора с дължини 68, 130, 140, 130, 120 и 68 m.[1] Главният отвор от 140 m е най-големият отвор на стоманобетонен мост в България до завършването на моста „Видин-Калафат“ през 2013 година.
Виадуктът на километър 56 е първият мост в България, изпълнен по технологията за конзолно бетониране. В проектирането му участват норвежката компания ААС Якобсен, която има значителен опит в изграждането на такива съоръжения, българските инженери Димо Кисов и Милчо Решков и други. Изпълнител на строежа е Мостстрой. Строителството започва през 1986 година, но след началото на тежката рецесия в края на 80-те години то е прекратено и мостът е завършен едва през 1999 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Иванчев, Илия. Мостове. История и съвременност (PDF) // uacg.bg. uacg.bg, 2012. с. 36-38. Архивиран от оригинала на 2020-09-02. Посетен на 8 март 2013.