Ветер (противолодъчна ракета)
Ветер SS-N-16 Stallion | |
Обща информация | |
---|---|
Произход | СССР |
Вид | Противолодъчен ракетен комплекс |
История на производство и служба | |
Производител | СМКБ „Новатор“, СССР |
На въоръжение | 1984 г.[1] – понастоящем |
Габаритни характеристики | |
Маса | 5500 кг[1] |
Дължина | 11000 мм[1] |
Диаметър | 650 мм[1] |
Технически характеристики | |
Двигател | РДТГ 2-режима |
Обсег | до 100 км[1] |
Дълбочина | на старта: до 100 м на поражение: до 400 м |
Скорост | свръхзвукова[2] |
Насочване | ракетата – инерционно |
Платформа | Подводница |
РПК-7 „Ветер“ (според класификацията на НАТО SS-N-16 Stallion (Жребец)) е съветски ракетен противолодъчен комплекс с подводен старт, предназначен за използване от 650-мм торпедни апарати на подводните лодки против бързоходните ПЛ на противника с предварително известни координати.
Ракетните противолодъчни комплекси се използват за внезапно поражение ная подводни лодки плаващи с голяма скорост на дълбочини до 400 метра. Комплексите позволяват да плаваща на дълбочина до 100 метра подводна лодка, без да изменя курса си, да атакува ПЛ-цел, която не подозира за атаката дотогава, докато бойната част на ракетата не влезе във водата, поради което времето за отклоняване от атаката за ПЛ-цели е съкратено до минимум.[3]
История на проектирането
[редактиране | редактиране на кода]Разработката на ПРК-7 се осъществява от СМКБ „Новатор“ под ръководството на главния конструктор Лев Люлев.
Системата за инерционно управление на ракетата е разработена в НИИП (НИИ по Приборостроене) под ръководството на главния конструктор А. С. Абрамов.
През 1984 г. комплекса е приет на въоръжение във ВМФ на СССР.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Ракетният противолодъчен комплекс РПК-7 включва ракетна пускова установка, ракета-носител клас „вода-въздух-вода“ с отделяща се бойна част и прибор за управление на стрелбата.
- ПУ на комплекса представлява 650-мм торпеден апарат на подводна лодка.
- Ракетата-носител клас „вода-въздух-вода“ е едностепенна двурежимна твърдогоривна неуправляема с отделяща се на финалната точка от полета бойна глава със СБЧ.
- Прибор за управление на стрелбата представлява комплекс от електронни блокове и механични устройства, които осигуряват приемането на целеуказанията, определянето на параметрите на движение на целта и собствения кораб, зареждане, въвеждане на полетното задание и провеждане на пуска.
Принцип на действие
[редактиране | редактиране на кода]Преди изстрела от торпедния апарат на подводната лодка в ракетата-носител се въвеждат, с помощта на специално съединение, полетните данни до ПЛ-цел, които се определят с изпреварване от изчислителната машина на ПУТС според данните получени от хидроакустическите средства и навигационната система на своя кораб или чрез ретранслация от други кораби и авиация, а също и от комуникационен спътник. Командата „пуск“ се подава от офицера, управляващ стрелбата, когато той е убеден, че изчислителната машина на прибора за управление на стрелбата е дала всички необходими изходни данни. След излизането на ракетата-носител от торпедния апарат, на безопасно разстояние, се пуска стартовия режим на универсалния твърдогоривен двигател, работещ половината време във водата и половината време във въздуха. След това ракетата-носител се извежда на активен участък на полета под управлението на инерционната система с помощта на маршевия режим и в последващо преминаване в баллистична траектория със свръхзвукова скорост. В разчетната точка гравитационният снаряд на бойната части с ядрен заряд се отделя от носителя и се потапя във водата до зададената дълбочина, след което става неговата детонация и поразяването на подводната лодка-цел на голяма дистанция от епицентъра на взрива.[3]
Модификации
[редактиране | редактиране на кода]- 88Р – базов модел, на въоръжение от 1984 г.
- 100РУ – управляем в полета модел на ракетата-носител с нова електронна апаратура, съвременен гравитационен управляем снаряд с комбиниран взривател (предполагаемо).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Сычёв В. А. Корабельное оружие Москва ДОСААФ СССР 1984
- Гусев Р. А. Основания минерского ремесла. С.-Пб. Коста 2006
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Anti-Submarine Missiles ((ru))
- militaryrussia.ru ((ru))
- www.militaryparitet.com ((ru))
- otvaga2004.mybb.ru ((ru))
- В Общомедия има медийни файлове относно Ветер (противолодъчна ракета)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ветер (противолодочная ракета)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |