Направо към съдържанието

Веселин Сариев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Веселин Сариев
Роден22 септември 1951 г.
Починалюни 2003 г. (51 г.)
Пловдив, България
Националност България
Жанрстихотворение, есе, публицистика
Дебютни творбиСтихосбирката „Здраво утро“ (1982)
НаградиНаграда „Пловдив“ за литература (1989)
Специалната награда на Дружество „Гражданин“ (1996)
Награда „Пловдив“ за литература (1999)
Почетен знак за дарителство на град Пловдив (2000)
СъпругаКатрин Сариева
ДецаВеселина Сариева

Веселин Сариев е български поет и публицист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Веселин Сариев е роден на 22 септември 1951 г. в Пловдив. Завършва Българска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

Дебютната му стихосбирка „Здраво утро“ излиза през 1982 година в издателство „Христо Г. Данов“. Книгата има дълга предистория на неприемане от официалната комунистическа критика. Първият ѝ вариант е претопен и отново издаден в съкратен и цензуриран вид, без илюстрациите на художника Димчо Павлов, който от своя страна прави изложба по стиховете в книгата.

Втората стихосбирка на Сариев, „Пред края на кръга“, излиза през 1989 г., също като издание на „Христо Г. Данов“. С нея поетът получава наградата „Пловдив“ за литература.

Интересите му са насочени към визуалната поезия. Това довежда до издаването на първото българско списание[1] за визуална и експериментална поезия СВЕП (1990), в което Сариев кани за участие автори от Европа, Япония, САЩ, Южна Америка. От него излизат четири броя в тираж 100 и се разпространява по пощата, което е една от концепците на това „пътуващо изкуство“, наричано още mail art.

Стихосбирката „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“ (1999)[2] е билингва в три варианта – английски, немски, френски. Излиза също във вид на плакат и пощенски картички. С нея поетът получава за втори път наградата „Пловдив“ за литература.

Следващият проект „Горски дух“ (2000)[3] е поема-портрет на художника Атанас Хранов.

През 2001 година излиза последната поетична книга на Веселин Сариев „Златна клонка / Twig of Gold“[4], която също е билингва и е придружена от рисунките на Данаил Дянков.

В последните си години Веселин Сариев продължава да работи върху ръкописа „Дворът“ – поетичен разказ за приятелите художници и творци.

Историко-публицистичното съчинение „Диарбекир и българите“ (1996, ИК ”Христо Ботев“) получава специалната награда на Дружество „Гражданин“ през 1996 г.

През 2000 година Веселин Сариев построява със собствени средства параклиса „Св. Мина“ в село Брестовица, за което е награден с почетния знак за дарителство на град Пловдив.

Умира след тежко боледуване през юни 2003 година, на 51-годишна възраст.

През септември 2011 г. посмъртно е публикуван двутомник с творби на Веселин Сариев – „Събрани страници“[5], съставен от Катрин Сариева и проф. Михаил Неделчев.

Посмъртно визуални поеми на Веселин Сариев както и изданията на "СВЕП" влизат в престижните колекции на МоМА[6], Ню Йорк, Getty Research Institute, Лос Анджелис, Academy zur Kunst, Берлин и други.

Веселин Сариев и съпругата му Катрин Сариева изграждат представителна колекция от българско изкуство. След смъртта му съпругата му Катрин и дъщеря им Веселина Сариева основават галерията за съвременно изкуство "Сариев" [7].

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1982: „Здраво утро“, стихотворения
  • 1989: „Пред края на кръга“, стихотворения
  • 1999: „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“
  • 2000: „Горски дух“, поема
  • 2001: „Златна клонка“, стихотворения
  • 1996: „Диарбекир и българите“, публицистика
  • 2011: „Събрани страници“, двутомник (posthum)

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1989: Награда „Пловдив“ за литература – за стихосбирката „Пред края на кръга“
  • 1996: Специалната награда на Дружество „Гражданин“ – за историко-публицистичното съчинение „Диарбекир и българите“
  • 1999: Награда „Пловдив“ за литература – за стихосбирката „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“
  • 2000: Почетен знак за дарителство на град Пловдив

Посмъртно признание

[редактиране | редактиране на кода]
  • В с. Куртово Конаре е учреден Национален конкурс за поезия в памет на Веселин Сариев – провежда се ежегодно от месец май 2005 г.[8]
  • Чугунена пластика във формата на бордюр украсява „Седмият хълм“ в Пловдив[9]
  • Честване на Веселин Сариев. 60 години от рождението на поета и изследователя на българското минало и пловдивския дух[10]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Basciano, Oliver. How one Bulgarian writer created a global mail order community of radical artists // Calvert Journal. 2017.
  2. ↑ Стефания Янакиева, „Съвместност и съвместимост“, „Литернет“, 28 септември 2000
  3. ↑ „Горски дух“ поема портрет на художника Атанас Хранов (2000), „Литернет“, 11 май 2007
  4. ↑ Борис Ангелов, „Веселин Сариев, „Златна клонка/ Twig of Gold““, „Литернет“, 6 юни 2000
  5. ↑ Събрани страници от Веселин Сариев в два тома
  6. ↑ Светослав, Тодоров. Имате арт поща Неизвестната история на българското списание СВЕП на Веселин Сариев и как то влезе в архивите на MoMA // Капитал. 2018.
  7. ↑ Sarieva / Gallery
  8. ↑ Село Куртово Конаре (Културни и природни забележителности 8. Конкурси) – Национален конкурс за поезия в памет на Веселин Сариев
  9. ↑ Чугунен бордюр със стихове на Веселин Сариев, Евелина Здравкова, в-к „Марица“, Пловдив, 21 септември 2011
  10. ↑ Честване на Веселин Сариев (1951 – 2003) в Пловдив, Културни новини, 21 септември 2011

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Веселин_Сариев&oldid=12278995“.