Вера Попова
| Вера Попова Вера Попова | |
| руска химичка | |
 | |
| Родена | Вера Богдановска
17 септември 1867 г.
|
|---|---|
| Починала |
Ижевск, Руска империя |
| Националност |  Русия |
| Учила в | Женевски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Учила при | Александър Бородин |
| Семейство | |
| Баща | Ефстафий Богдановски |
| Майка | Мария Богдановска |
| Съпруг | Яков Попов |
| Вера Попова в Общомедия | |
Вѐра Евста̀фиева Попо̀ва (на руски: Вера Евстафьевна Попова, по баща Богдановска[1]) е сред първите руски химички.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 17 септември 1867 г. в Санкт Петербург, Руска империя, в семейството на хирурга проф. Евстафий Богданов. През 1883 г. завършва Смолният институт в Санкт Петербург. От 1883 до 1887 г. посещава естественото отделение на Висшия женски курс. През 1892 г. завършва химия с докторска дисертация на тема „Исследования дибензилкетона“ в Женевския университет. От 1890 г. преподава химия в Новоалександрийския институт за селско и горско стопанство, а от 1892 чете лекции по стереохимия във Висшия женски курс в Санкт Петербург.[3][4]
Занимава се с химията на кетоновите съединения. В докторската си дисертация показва, че когато се нагрява в алкална среда и във въздуха, дибензилкетонът приема кислород и образува определено количество бензоена киселина и така установява, че има кетони, които подобно на алдехидите могат да преминат в киселини без разлагане на молекулата.
Интересува се и от ентомология, писане и чужди езици. През 1889 г. публикува описание на работата си с пчели. Публикува свои разкази и превежда творби от френския писател Ги дьо Мопасан.[5]
През есента на 1895 г. се омъжва за генерал-лейтенант Яков Попов. През 1896 г., докато работи в лабораторията, прави опит за реакция на бял фосфор и цианова киселина.[6] Ампулата с тези две субстанции избухва и четири часа по-късно тя умира от наранявания и отравяне с фосфин, образуван по време на експлозията. Опелото ѝ е в катедралата „Александър Невски“ в Ижевск. Погребана е в семейното имение на съпруга ѝ в село Шабалинов, Черниговска губерния. Криптата, в която е погребана (тленните ѝ останки са извадени и унищожени в първите години на съветска власт), е в лошо състояние. Запазен е надгробният паметник в Регионалния музей в Сосница.
Получава почит в списанието на Руското физикохимично дружество.[7] За нея е писано в списание „Нейчър“[8] и кратко описание в американското списание „Сайънс“.[9] В доклад на химика Владимир Ипатиев се предполага, че може да се е отровила от проведения експеримент или да се е самоубила, но това предположение не е подкрепено с други доклади.[4]
Научни трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Реакции уплотнения и восстановления дибензилкетона, „Журнал Русского физико-химического общества“, 1892, т. 24, выпуск № 5
- Об окислении кетонов в оксикислоты [Сообщение], „ЖРФХО“, 1894, том 26, вып. 4
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Богдановская, Вера Евстафьевна//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907
- ↑ Ledkovskaia-Astman, Marina, Rosenthal, Charlotte, Zirin, Mary Fleming. Dictionary of Russian Women Writers. Westport, CT, Greenwood Publishing Group, 1994. ISBN 978-0-313-26265-4.
- ↑ Попова, Вера Евстафьевна // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
- ↑ а б Elder, Eleanor S. The Deadly Outcome of Chance-Vera Estaf'evna Bogdanovskaia // Journal of Chemical Education 56 (4). April 1979. DOI:10.1021/ed056p251. с. 251 – 2.
- ↑ Anne C. Hughes, „Vera Evstaf'evna Bogdanovskaia“, in Marilyn Ogilvie, Joy Harvey, and Margaret Rossiter (eds.), Biographical Dictionary of Women in Science: Pioneering Lives from Ancient Times to the Mid-Twentieth Century. New York: Routledge, 2014; pg. 153.
- ↑ Rayner-Canham, Marelene, Rayner-Canham, Geoffrey. Women in Chemistry: Their Changing Roles from Alchemical Times to the Mid-twentieth Century. Philadelphia, Chemical Heritage Foundation, 2001. ISBN 978-0-941901-27-7. с. 64.
- ↑ Gustavsona, G. A few words about Vera Estaf'evna Bogdanovskaia // Journal of the Russian Physical Chemical Society 29. 1897. с. 147 – 151.
- ↑ Obituary // Nature 56 (1441). 16 July 1897. DOI:10.1038/056129c0. с. 132.
- ↑ Scientific Notes and News // Science 6 (133). 1897. DOI:10.1126/science.6.133.94. с. 96.
|
