Вера
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вера.
| Вера (на немски: Werra) | |
 Сливането на реките Фулда (вдясно) и Вера (влява) и началото на река Везер | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  Германия |
| Дължина | 300 km |
| Водосб. басейн | 5497 km² |
| Отток | 50,3 m³/s |
| Начало | |
| Място | план. Тюринген Валд |
| Координати | |
| Надм. височина | 769 m |
| Устие | |
| Място | Везер → Северно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 117 m |
| Вера в Общомедия | |
Вера (на немски: Werra) е река в Германия (провинции Тюрингия, Хесен и Долна Саксония), дясна съставяща на Везер, от басейна на Северно море. Дължина 300 km, площ на водосборния басейн 5497 km².[1]
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Река Вера води началото си от извор-чешма, на 769 m н.в., на югозападния склон на планината Тюрингер Валд, на 10 km североизточно от градчето Айсфелд, в южната част на провинция Тюрингия. По цялото си протежение тече в тясна долина с множество меандри, врязана дълбоко във варовиковите пясъчници на Средногерманските нископланински масиви. При град Мюнден (провинция Долна Саксония), на 117 m н.в., се съединява с идващата отляво река Фулда и двете заедно дават началото на голямата река Везер, вливаща се в Северно море.[1]
Водосборният басейн на Вера обхваща площ от 5497 km², което представлява 12,0% от водосборния басейн на Везер. Речната ѝ мрежа е двустранно развита, но притоците ѝ са предимно къси и маловодни. На запад водосборният басейн на Вера граничи с водосборния басейн на река Фулда (лява съставяща на Везер), на север – с водосборния басейн на река Алер (десен приток на Везер), на североизток – с водосборния басейн на река Елба, а на юг и югозапад – с водосборния басейн на река Рейн (от басейна на Северно море).
Основни притоци: леви – Фелда (42 km, 217 km²), Улстер (57 km, 421 km²); десни – Хьорсел (55 km, 784 km²).[1]
Везер има предимно дъждовно подхранване с пролетно пълноводие и лятно маловодие, по време на което характерно явление са епизодичните прииждания на реката в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в долното течение 50,3 m³/sec.[1]
Стопанско значение, селища
[редактиране | редактиране на кода]Фулда е плавателна за плиткогазещи речни съдове на 599 km от устието си. Долината на реката е по-слабо заселена в сравнение с останалите речни долини на Германия, като най-големите селища са градовете: Хилдбургхаузен, Майнинген, Бад Залцунген, Ешвеге, Мюнден.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Fritz Kühnlenz: Erlebnisse an der Werra. Heimatgeschichtliche Wanderungen. Greifenverlag, Rudolstadt 1973.
- Bernhard Hänsel: Frühe Bronzeschwerter zwischen Karpatenbecken und dem Werra-Tal. in: Studia Antiquaria. Festschrift für N. Bantelmann zum 60. Geburtstag. Universitätsforsch. Prähist. Arch. Bd 63. Habelt, Bonn 2000, 31 – 41. ISBN 978-3-7749-2984-5
- Manfred Lückert: Die Werra. Landschaft und Leben am Fluss zwischen Thüringer Wald und Hann. Münden., Verlag Rockstuhl, Bad Langensalza, 2. Auflage 2007. ISBN 978-3-938997-26-0