Венсан Енгел

Венсан Енгел Vincent Engel
Венсан Енгел, 2014 г.
Псевдоним	Баптист Морган
Роден	20 септември 1963 г. Юкел, Белгия
Професия	писател, драматург, литературен критик
Националност	Белгия
Активен период	1986 –
Жанр	драма, исторически роман, детска литература, документалистика
Известни творби	„Старците вече не говорят“
Уебсайт	www.vincent-engel.com
Венсан Енгел в Общомедия

Венсан Енгел (на френски: Vincent Engel) е белгийски френскоговорещ литературен критик, драматург и писател на произведения в жанра социална драма, исторически роман, детска литература и документалистика. Писал е и под псевдонима Баптист Морган (Baptiste Morgan). Той е доктор по философия и е професор по френска литература в Католическия университет в Лувен и по история на идеите във Висшия институт за социални комуникации, Брюксел.

Биография и творчество

Венсан Енгел е роден на 20 септември 1963 г. в Юкел, Белгия.

Започва литературната си кариера през 1993 г. с публикуването на сборника с разкази „Легенди в очакване“ в Квебек. Първият му роман „Един ден ще се съмне“ е издаден през 1995 г. След това публикува и два романа под псевдонима Баптист Морган – „Забравеният живот“ (1998), „Моят съсед, това е някой“ (2002). Под същото име се появява и героят му в романа „Отсъстващият“ от 2006 г.

Романът му „Завръщане в Монтекиаро“ от 2001 г. има голям успех и няколко награди, включително наградата на книжарите и наградата „Виктор Росел“. Историческата проблематика е неделима от неговите произведения, както в романа „Забравете Адам Уайнбъргър“ от 2000 г. От 2015 г. започва да пише за деца с романа „И в гората, аз видях“.

Венсан Енгел е автор на многобройни романи, разкази, новели, драми и есета. Той е политически колумнист на вестник „Соар“ (с колона на тема „вътрешни врагове на демокрацията“) и на Белгийските радио и телевизия на френскоезичната общност. Бил е докторант на Ели Визел. Изследователските му интереси са свързани с механизмите на паметта и приемствеността, историята на XX век, както и отношенията между идеология и литература. През 2020 г. публикува есето „Желанието за памет: против инструментализацията на Холокоста“, в което твърди, че в наши дни задължението да помним следва да се превърне в желание да помним, за да не бъде допускана появата на нови геноциди.

Романът му „Старците вече не говорят“ е първата му книга, публикувана на български език. Той е дистопичен роман, в който чрез героите си представя проблемите на едно егоистично и индивидуално съвременно общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората, експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност.

През декември 1999 г. е сред член-учредителите на Общество на писателите на френската общност в Белгия и е един от инициаторите на Carta Academica, колектив от белгийски, френскоговорещи и холандскоговорещи академици, които решават да се намесят в обществения дебат.

Венсан Енгел живее със семейството си в Брюксел.

Произведения

Самостоятелни романи

• Un jour, ce sera l’aube (1995)
• La vie oubliée. Nature morte IV (1998) – като Баптист Морган
• Oubliez Adam Weinberger (2000)
• Retour à Montechiarro (2001) – награда „Виктор Росел“
• Vae victis (2006)
• Mon voisin, c'est quelqu'un (2002) – като Баптист Морган
• Requiem vénitien (2003)
• Les Angéliques (2004)
• Les Absentes (2006)
• Le don de Mala-Léa : David Susskind : l'itinéraire d'un Mensch (2006) – романизирана биография на Давид Съскинд
• La peur du paradis (2009)
• Le mariage de Dominique Hardenne (2010) – награда „Берхайм“
• Les Diaboliques (2014)
• Et dans la forêt, j'ai vu (2015) – за деца
• Le Miroir des illusions (2016)
• Maramisa (2018)
• Les vieux ne parlent plus (2020)
  Старците вече не говорят, изд. „СОНМ“ (2022), прев. Тодорка Минева

Сборници

• Légendes en attente (1993) – награда „Франц де Вевер“
• La guerre est quotidienne (1999)
• Amour, j'écris ton nom, 23 auteurs belges colorient leur plume (2006)
• Nous sommes tous des faits divers (2013)

Пиеси

• Alessandro (2006)
• Alma Viva (2017) – за Вивалди

Външни препратки

• Официален сайт на Венсан Енгел
• Интервю в сайта „Култура“, януари 2023 г.
• Венсан Енгел: По-лесно е да консумираш наготово мечти, вместо да си свободен, 2022 г. в сайта „Още.bg“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vincent Engel в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​