Вениамин Мачуковски
| Вениамин Мачуковски | |
| български духовник и учител | |
| Роден |
1847 г.
|
|---|---|
| Починал | 1878 г.
|
Вениамин Мачуковски е български просветен деец от Възраждането в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1847 година в гевгелийското село Мачуково, тогава в Османската империя, днес Евзони, Гърция. Учи в родното си село и в гръцки училища в Енидже Вардар и Солун. Ръкоположен е за йеродякон в Зографския манастир. През 1861 година се присъединява към Униатското движение и от 1862 до 1864 година преподава в Българското униатското училище в Солун, а през 1865 година преподава в училището към униатската църква „Св. св. Петър и Павел“ в Енидже Вардар. Получава богословско образование в Одеса между 1866 и 1868 година, където се среща с Георги Раковски и става негов привърженик. Връща се в Македония и през 1869 г. е учител в родното си село, а след това в Солун и Кукуш. През 1870 г. преминава към Екзархията и става член на Солунската българска община.[1] През 1871 година след официалното признаване на Екзархията Мачуковски заминава за Цариград, където става директор на вестник „Източно време“, сътрудничи на гръцките вестници „Траки“ и „Фили“. Екзархийската управа го изпраща да учи в Духовната семинария в Москва, но там Вениамин постъпва в Историко-филологическия факултет на Московския университет.[2] В Русия поддържа връзки с видни български дейци, като Райко Жинзифов, Константин Станишев и др., но се разболява и се връща обратно в Македония през 1872 година. Става учител в Кукуш,[3] и решава да издаде „Българска граматика на македонското наречие“.[4] Причините според Мачуковски са, че:
| „ | Изучението за българската граматика по македонските училища е един от най-трудните предмети за учениците, и вместе с тем най-безтолковий. Он им отнима доста дълго време, и това не им мешае пак да немат понятие от граматика. Това происходи от несообразността в граматическите форми на досегашните издадени бълг. граматики и ония на македонското наречие.[5] | “ |
Поради отрицателната реакция на българската преса се отказва от тази си идея. В тази връзка Блаже Конески го сочи като едни от основоположниците на македонския книжовен език. През 1875 година е учител в Гумендже. Кореспондира си със Стефан Веркович. През 1876 г. се връща в столицата на Османската империя и от 1877 година издава и редактира вестник „Цариград”. По време на Руско-турската война е арестуван заточен на Родос, като потенциален руски шпионин. След войната се връща в Цариград тежко болен и през същата 1878 година умира.[6][7]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „21 Писма от Вениамин Мачуковски до Стефан Веркович (1863-1871)“, публикувано в „Документи за Българското възраждане от архива на Стефан И. Веркович“, София, 1969 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 409.
- ↑ Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 35
- ↑ Маринов, Чавдар. За лъжите на македонизма и митовете на българщината в Македония, Критика и хуманизъм, брой 12/2001 г.
- ↑ „Обявление“, вестник „Право“, Цариград 16 август 1872 г., Цочо Билярски - ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ И СКАНДАЛА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС В БЪЛГАРСКИЯТ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕЧАТ ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В.
- ↑ вестник „Право“, г. 7, бр. 28, Цариград, 18 септември 1872 г.
- ↑ Алманах Македония, София, 1930, стр. 105.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 603.
