Венелин Кръстев
| Венелин Кръстев | |
| Роден |
22 септември 1919 г.
|
|---|---|
| Починал | 2015 г.
|
Венелин Георгиев Кръ̀стев е български музикален публицист и историк, музикален педагог и общественик, професор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 22 септември 1919 г. в Дупница. През 1943 г. завършва педагогическия факултет на Държавната музикална академия в София. През 1948 – 1949 г. специализира в Института по история на изкуството в Москва. От 1948 г. е асистент по история на музиката, а от 1953 г. е избран за доцент в Държавната музикална академия. От 1954 г. като старши научен сътрудник ръководи Музикално-историческата секция на Института по музикознание при БАН. През 1971 г. е избран за професор, а в периода 1978 – 1988 г. е директор на Института по музикознание.[1] Умира през 2015 г.
Съпруг е на пианистката и музикален педагог проф. Люба Обретенова-Кръстева, сестра на Александър Обретенов и Светослав Обретенов. Тяхна дъщеря е органистката и композиторка Нева Кръстева.[1]
Научни трудове
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на редица научни трудове свързани с историята на българската музика и съвременното музикално изкуство:[1]
- „Очерки върху развитието на българската музика“ (1954)
- „Българско музикознание и критика – идеи и проблеми“ (1972)
- „Българската музикална култура“ (1974)
- "Профили: Студии-есета за български композитори" в шест тома (1976-1986)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2479 – 2480.