Велян Гурджев

Велян Гурджев
	Велян Гурджев
български революционер
Роден	14 април 1876 г. Смилево, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г.
Учил в	Битолска българска класическа гимназия
Семейство
Братя/сестри	Петър Гурджев

Велян Андреев Гурджев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]^[2]^[3]

Биография

Велян Гурджев е роден в 1872, 1874^[1] или на 14 април 1876 година в битолското село Смилево, тогава в Османската империя.^[2] Брат е на фармацевта Петър Гурджев. Завършва IV клас в българската гимназия в Битоля.^[2]

Влиза във ВМОРО в 1901 година, заклет от войводите Стоян Донски и Тале Горанов. Организира революционния комитет в селото и през февруари 1902 година го заклева в църквата в присъствието на войводата Славейко Арсов. Избран е за председател на комитета.^[4]

Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година като секретар на четата на съселянина си Кочо Груйоски, а от септември до края на въстанието той оглавява четата.^[2]^[3]^[4] Четата води три-четири големи сражения.^[4]

След въстанието от 1905 до 1906 година живее в Битоля, където също е член на районния революционен комитет.^[2]^[4] В Битоля работи с Алексо Радовчето и Кърсте Льонде.^[4] По-късно е учител във влашкото село Гопеш.^[2] В 1906 година владиката Григорий Пелагонийски го назначава за екзархийски учител в Рамна и Сърбци, където остава до Балканската война в 1912 година.^[4]

През май 1913 година сръбските окупационни власти го арестуват и лежи три месеца. След това е уволнен като учител. Затварян е още два пъти, тъй като се е „държал отрицателно към сръбската власт... [и се проявява] като добър българин“.^[4]

През август 1941 година Гурджев е касиер на Илинденското дружество в Битоля.^[5]

На 24 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия,^[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[4]

Бележки

↑ ^а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 128.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
↑ ^а ^б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 110.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 129.
↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.

[Свидетелства_128-1] а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 128.

[Николов-2] а ^б ^в ^г ^д ^е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.

[Пелтеков-3] а ^б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 110.

[Свидетелства_129-4] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 129.

[5] Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]