Направо към съдържанието

Велф IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велф IV
Welf IV
херцог на Бавария
Велф IV, портрет от 1500 г.
Велф IV, портрет от 1500 г.

Роден
около 1035 г.
Починал
6 ноември 1101 г. (66 г.)
ПогребанВайнгартен, Федерална република Германия
Управление
Период1070 – 1077
1096 – 1101
Герб
Семейство
РодВелфи, Есте (династия)
БащаАлберто Ацо II д’Есте
МайкаКунигунда от Алтдорф
Братя/сестриФулко I д’Есте
Хуго V
СъпругаЮдит Фландерска (1071)
Етелинда Нортхаймска
ДецаВелф V
Хайнрих IX
Велф IV в Общомедия

Велф IV (на немски: Welf IV; * 1030/1040, † 9 ноември 1101, Пафос, Кипър) от фамилията Велфи, е като Велф I херцог на Бавария от 1070 до 1077 и от 1096 до 1101 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Велф IV е син на италианския маркграф Алберто Ацо II д’Есте (996 – 1097) и Кунигунда от Каринтия, сестра на херцог Велф III от Каринтия († 31 март пр. 1055). Така Велф IV, е единствения наследник на велфските владения в Швабия, Реция и Бавария. Неговата баба Имица († след 1055), вдовицата на Велф II († 1030), нарежда да го доведат в Германия, за да поеме наследството, оставено от нейния бездетен син Велф III, което вече определил да е наследено от манастир Алтдорф във Вюртемберг.

Той се жени през 1062 г. за Етелинда Нортхаймска (* 1050; † сл. 1075), наследничка на Графство Емсланд, дъщеря на Ото Нортхаймски, херцог на Бавария. Двамата нямат деца. Неговият тъст е осъден през 1070 г., след което Велф изгонва жена си. На Коледа същата година Велф получава от крал Хайнрих IV трона на Ото в Бавария. През 1070/1071 г. той се жени за овдовялата Юдит (Фауста) от Фландрия.

В борбата за инвеститура Велф е на папската страна, през март 1077 г. той помага за избора на Рудолф Рейнфелденски против Хайнрих, през май е осъден и бяга в Унгария. В неговите владения и служби управлява веднага самият крал. През 1096 г. той се сдобрява отново с императора и получава отново Бавария.

Велф IV участва в Кръстоносния поход от 1101 г. и умира по време на завръщането му от Йерусалим на Кипър. Той е погребан в абатството Вайнгартен.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От втория брак на Велф IV с Юдит Фландерска († 5 март 1094) произлизат три деца. Юдит е дъщеря на Балдуин IV (граф на Фландрия) и втората му съпруга Елеанора. Тя е вдовица на ерл Тостиг Годвинсон от Нортумбрия († 1066).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Dieter R. Bauer, Matthias Becher, Welf IV. Schlüsselfigur einer Wendezeit. Regionale und europäische Perspektiven. (Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte, Beiheft, Reihe B; 24). Beck, München 2004, ISBN 3-406-10665-X.