Васил Таслаков

Васил Таслаков
български офицер от генералния щаб
Командвания	35-и пехотен полк
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“ „За заслуга“
Образование	Национален военен университет Академия на Генералния щаб
Дата и място на раждане	16.03.1866 Троян, Османска империя
Дата и място на смърт	14 ноември 1933 г.

Васил Гечев Таслаков е български офицер, полковник от генералния щаб, началник-щаб на 1^-ва бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 35^-и пехотен врачански полк (1915 – 1917) и командир на 3^-та бригада от 8^-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Васил Таслаков е роден на 16 март 1864 г. в Троян, Османска империя. На 24 януари 1887 г. постъпва на военна служба. През 1889 г. завършва в 11^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 18 май е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик, а през 1900 г. в чин капитан. През 1905 г. като капитан от 2^-ра бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1908 г. Служи като помощник ротен командир в 16^-и пехотен ловчански полк, в 10^-и резервен полк и като старши адютант в 6^-а пехотна бдинска дивизия. През 1910 г. е произведен в чин майор.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Таслаков е началник-щаб на 1^-ва бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия. След края на войните на 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник. През 1914 година подполковник от генералния щаб Васил Таслаков, който до това време е началник на 23^-то полково военно окръжие е назначен за помощник-командир на 17^-и пехотен доростолски на Негово Императорско Височество Великия Княз Владимир Александрович полк.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Васил Таслаков първоначално е командир на 35^-и пехотен врачански полк (1915 – 1917), за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас, но орденският съвет решава, че може да бъде награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас. На 16 март 1917 г. е произведен в чин полковник, а през 1918 г. поема командването на 3^-та бригада от 8^-а пехотна тунджанска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.

На 16 ноември 1918 г. е уволнен от служба. Умира на 14 ноември 1933 година.

Военни звания

• Подпоручик (18 май 1889)
• Поручик (2 август 1892)
• Капитан (1900)
• Майор (1910)
• Подполковник (18 декември 1913)
• Полковник (16 март 1917)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1889)
• Николаевска академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1905 – 1908)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 305.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 213, 214.