Васил Прасков
| Васил Прасков | |
| български поет и писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Псевдоним | kuklovoda |
| Период | 1990 – |
| Жанрове | стихотворение, разказ |
| Тема | секс, смърт, религия |
| Течение | „Рамбо 13“ Нова социална поезия Нова асоциална поезия |
| Дебютни творби | „Малките“ (1994) |
| Семейство | |
| Съпруга | Галина Гончарова |
| Деца | Стефан Гончаров |
Васил Прасков е български поет, писател и активист, един от основателите на радикалните проекти „Рамбо 13“[1] и Нова социална поезия[2].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Прасков е роден на 2 август 1975 година в София. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първата му публикация е в коледния брой на Литературен вестник за 1993 година. Впоследствие публикува и в изданията „Литературен форум“, „Витамин Б“, „Мирна“, „Ах, Мария“. Първата му стихосбирка „Малките“ печели награда на министерството на културата на литературния конкурс в Равда през 1995 година.[3] Втората му стихосбирка „География на времето“ е издадена като награда от конкурс на Литературен вестник. Бил е председател на литературно-философски кръг „Идиот“.
В края на 90-те години на XX век е гост-редактор във в. „Литературен форум“, отговарящ за месечното приложение за ъндърграунд и субкултура „Мухозоли“, както и водещ на рубриката „Идиот“ в същото издание.[4] От 1999 г. до 2016 г. е част от кръга „Рамбо 13“.
През 2016 година напуска „Рамбо 13“, ставайки съавтор на „Манифест на новата социална поезия“, както и един от инициаторите на създаването на групата „Нова социална поезия“. През лятото на 2017 година Прасков и част от редакторите на групата се отделят като Нова асоциална поезия.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- „Малките“. София: „Аудитория“, 1994
- „География на времето“. София: „Литературен вестник“, 1996
- „Слабини“. София: „Пергамент“, 2015[5][6]
- Езикът, на който умирам. София: „Библиотека България“, 2019
Проза
[редактиране | редактиране на кода]- „Arest.com“. София: „Пергамент“, 2014
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Рамбо 13“
- ↑ „Нова социална поезия“, архив на оригинала от 4 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161104044408/http://newsocialpoetry.trubadurs.com/, посетен на 3 ноември 2016
- ↑ Ангели – Васил Прасков
- ↑ CV на Васил Прасков в LiterNet.
- ↑ Ваня Стефанова, „За Слабини на Васил Прасков“.
- ↑ Бистра Величкова, „Слабините“-те на Васил Прасков, или за силата да умираш красиво, електронно списание LiterNet, 2 февруари 2016, № 2 (195).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Васил Прасков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Васил Прасков – поезия, проза, кинокритика в LiterNet
- Интервю на Васил Прасков в Е-същност Архив на оригинала от 2016-10-18 в Wayback Machine.
|
