Васил Попвачев
| Васил Попвачев | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
Васил Попвачев Маркузов (изписване до 1945 година: Василъ попъ Вачевъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Попвачев е роден в 1879 село Горно Върбени (Екши Су), Леринско, тогава в Османската империя, днес Ксино Неро, Гърция. Баща му Иван Маркузов е български революционер и духовник. Васил влиза във ВМОРО. През март 1902 година властите го задържат и затварят в Битоля. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година Попвачев е войвода на екшисуйската чета.
При избухването на Балканската война в 1912 година Попвачев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Пандил Шишков. По време на Междусъюзническата война в 1913 година е арестуван от гръцките власти.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 133.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 116.
