Васил Павурджиев
Васил Павурджиев | |
Роден | 28 септември 1897 г.[1] |
---|---|
Починал | 5 януари 1948 г. (на 50 г.) София, България |
Националност | България |
Дебютни творби | сп. Българан[1] |
Повлиян от
| |
Народен представител в: XXVI ОНС VI ВНС | |
Васил Павурджиев в Общомедия |
Васил Димитров Павурджиев е български писател и преводач, поет, прозаик, журналист, общественик политик от БЗНС.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва гимназия в Пловдив, а от 1922 става член на БЗНС и следва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[1] В периода 1923 – 1925 година е арестуван няколко пъти поради участието му в Септемврийското въстание и особено след Атентата в църквата Света Неделя, по-късно освободен и уволнен от служба, става тютюноработник. Между 1925 и 1944 е журналист в Пловдив и София и става директор на Държавната печатница. През 1936 година посещава СССР, откъдето изпраща репортажи, някои от които излизат във в. Заря.[1] Един от основателите на народното движение за българо-съветска дружба. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е председател на Съюза на българо-съветските дружества. Редактор е на в. Земеделско знаме от 1946 до 1948, един от основателите и главен редактор на сп. Пламъче (1945 – 1948), министър на мините и подземните богатства (1947 – 1948).[1] От 1946 до 1948 е главен редактор на вестник Земеделско знаме и председател на съюза на българските журналисти[2]. През 1947 година става министър на мините и подземните богатства.
Литературна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Литературната си дейност започва през 1916 г. в сп. Българан, Смях и сълзи, Маскарад, където се появява и колективното му хумористично творчество с Христо Смирненски, подписвано като „Ведбал и Васка П“.[1] Пише поезия, хумор, публицистика, стихове и приказки за деца. Сътрудничи на Вестник на вестниците и в. „Пладне, Заря, Щука. По-особено значение имат басните му.[1] Като баснописец следва линията на нашата литература, набелязана от П. Р. Славейков, Стоян Михайловски, Димитър Подвързачов. Превежда от руски език.[1]
Творба | Година |
---|---|
„Окови“ | 1928 г. |
„Слънчева градинка“ | 1933 г. |
„На гости у слънцето“ | 1937 г. |
„Портокаловото момче“ | 1938 г. |
„Ангелчето на цветята“ | 1939 г. |
„Китайски приказки“ | 1939 г. |
„Страшилището на пустинята“ | 1939 г. |
„Японски приказки“ | 1939 г. |
„Белият хляб“ | 1942 г. |
„Приключенията на Скришко“ | 1942 г. |
„Нимбус и мистериозмия куфар“ | 1943 г. |
„Опасни елементи“ | 1945 г. |
„Чудните музиканти“ | 1945 г. |
„Веселата сватба“ | 1946 г. |
„Тридесет години съветска култура“ | 1947 г. |
„Златното сърце“ | 1948 г. |
- През 1948 г. издава „Стихове за деца и юноши“ с предговор от Георги Веселинов[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- | → | министър на мините и подземните богатства (11 декември 1947 – 5 януари 1948) | → | Кирил Клисурски |
|