Васил Максимов
| Васил Максимов | |
| български революционер | |
| Роден |
1887 г.
|
|---|---|
| Починал | 1930 г.
|
Васил Георгиев Максимов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Васил Георгиев е роден в 1887 година[2] в костурското село Прекопана, тогава в Османската империя, днес Перикопи, Гърция. Влиза във ВМОРО и става четник на Никола Мокренски, с когото участва в Илинденско-Преображенското въстание и взима участие в превземането на Клисура с отряда на Иван Попов.[3]
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и се сражава с Костурската съединена чета.[4]
Емигрира в Свободна България и се установява в Русе, където умира в 1930 година. На 4 март 1943 година съпругата му Божана, на 67 година, от Прекопана, като жителка на Русе, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 288.
- ↑ Към 1912 година е на 25 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 289.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
