Васил Мавродиев
| Васил Мавродиев | |
| български революционер | |
 Освободени от Военния съд райковчани затворници в Одрин. От ляво надясно: П. Тодоров, Васил Т. Мавродиев, после свещеник, Коста Ардев, Илия Ковачев и К. Тумбев | |
| Роден | |
|---|---|
Васил Тодоров Мавродиев е български просветен деец, духовник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в пашмаклийското село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян,[1] в семейството на Тодор Мавродиев от Райково и Рада Хаджистоянова Кехайова от Чокманово.[2] Родът му свещенически. Брат е на известния свещеник Никола Мавродиев.[1]
Васил Мавродиев завършва през 1884/1885 година четвърти клас в Пловдивската гимназия и става учител, като работи 22 години. Започва да преподава ксантийските села Кръстополе и Габрово. След това учителства още в Даръдере и най-продължително в родното си Райково.[1]
Същевременно Мавродиев се занимава с революзионна дейност и е сред основателите на дружествата на Върховния комитет и революционните комитети в Горно и Долно Райково заедно с Васил Данаилов, Владимир Бочуков, Димитър Мавров.[1]
В края на учебната 1900/1901 година, при Пашмаклийската афера, обвинен в революционна дейност, е арестуван от властите заедно с 40 българи от селата Райково, Устово, Чокманово, Аламидере и Фатово,[1][3] сред които Димитър Мавров, Коста Ардев и Илия Ковачев. Лежи в затвора до 1903 година, когато е освободен след амнистия.[1]
След освобождението си продължава да се занимава с революционна дейност. Ръководителят Владимир Бочуков е изпратен да разширява дейността и на юг в Беломорието и Васил Мавродиев и Димитър Мавров поемат ръководството на комитета в Долно Райково.[1]
През есента на 1903 година властите отново арестуват Мавродиев за революционна дейност. Той е осъден и лежи в Одринския затвор до 1906 година.[1]
След излизането от затвора, властите му забраняват да преподава и затова на 16 март 1908 година е ръкоположен за свещеник в катедралата[1] „Свети Стефан“ от епископ Неофит Браницки, като служи до края на живота си.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 134.
- ↑ Никола Тодоров Мавродиев // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 20 януари 2019 г.
- ↑ Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 131.
- ↑ Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 135.
