Направо към съдържанието

Васил Йончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Йончев
български типограф и илюстратор
Портрет – гравюра на проф. Васил Йончев

Роден
Починал
10 май 1985 г. (68 г.)

Учил вНационална художествена академия

Васил Димитров Йончев е български художник – илюстратор и оформител на книги. Основоположник на академичното образование по шрифт и калиграфия, формирал съвременния възглед за графичната форма на българската писмена система.

Роден е на 22 ноември 1916 г. в Арбанаси. През 1940 г. завършва Художествената академия в класа на проф. Борис Митов. Работи като учител по рисуване в Пловдив (1944 – 1945) и като художник в „Народно кооперативно издателство“ (1945 – 1954), в списание „Наша родина“ (1954 – 1955) и в издателство „Народна култура“ (1955 – 1966).

От 1966 г. е доцент в Академията по оформление на книгата и шрифта, от 1971 до 1982 г. е професор там. В периода 1973 – 1978 г. заема поста заместник-ректор по учебната и научноизследователската работа.

Умира на 10 май 1985 г. в София.

Васил Йончев работи в областта на шрифтовете и графичния дизайн на книги. Печата серия от статии по проблемите на илюстрацията, шрифтовете и оформлението на книгата. Автор е на монографиите „Шрифтът през вековете“ (1965), „Книгата през вековете“ (1977), „Древен и съвременен български шрифт“ (1982, в съавторство с Олга Йончева) и излязлата посмъртно книга „Азбуката от Плиска, Кирилицата и Глаголицата“ (1997). В трудовете си развива хипотезата за фигурата-модул на глаголицата.

Дело на Йончев са илюстрацията и оформлението на книгите „Чингис Хан“ от Витали Ян (1949), „Максими и размисли“ от Ларошфуко (1968), „Сонети“ от Микеланджело (1970) и други.

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на следните отличия: