Василиса Кожина
| Василиса Кожина | |
| руска партизанка | |
 А. Смирнов. „Портрет на Василиса Кожина“ (1813) | |
| Звание | народен опълченец в Отечествената война от 1812 г. |
|---|---|
| Години на служба | 1812 |
| Служи на |  Руска империя |
| Командвания | партизански отряд |
| Битки/войни | Френско-руска война (1812) |
| Дата и място на раждане | около 1780 г.
|
| Дата и място на смърт | около 1840 г.
|
| Василиса Кожина в Общомедия | |
Васили́са Ко́жина, също Старостиха Василиса (т.е. Старейшинска съпруга Василиса)[1] е руска селска партизанка, участвала в съпротивата срещу Френското нашествие в Русия през 1812 г.
Кожина е съпруга на старостата (т.е. старейшината) на хутора Горшков в Сичовски уезд (Сычёвский уезд), Смоленска губерния. По време на Отечествената война от 1812 г. тя помага на редовната войска и селските милиции с конвоиране на военнопленници, охрана на имотите и преследване на отстъпващите френски войски.
| „ | Стареят на село в Сичовска обшина повел група затворници към града. В негово отсъствие селяните довели още няколко заловени французи и ги оставили на жената на старейшината Василиса. Тя събрала съселяните, яхнала коня, грабнала косата и с важен глас извикала на пленниците: „Ей, злодеи френски! Напред! Ходом, марш!“ Един от заловените офицери се раздразнил, че го командва жена и се възпротивил. Василиса тутакси го посякла с косата, а той паднал мъртъв в краката ѝ и тя извикала: „Всички вас, крадци, кучета, ще постигне същото! О, аз вече на двадесет и седем злодеи откъснах главите! Марш към града!“ | “ |
списание „Син на Отечеството“, 1812 | ||
Някои руски историци поставят под съмнение достоверността на съществуването на Василиса Кожина[2]. Което, пък, се оборва с факта, че 2 години след събитияята, известен художбик е нарисува; патаден портрет на Василиса, с медал с Георгиевска лента. Без съмнение по време на Отечествената война тази история предизвиква положителен обществен и пропаганден отзив[3].
На нея са наименувани село в Тверска област, жп гара, улици в Сичовка, Можайск, Москва. Образът на Василиса Кожина е възпроизведен с пощенска марка (1962), мемориална монета (2012), телесериал със Светлана Ходченкова в главната роля (2014).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Пушкин В. А., Костин Б. А. Женщины 1812 года / Из единой любви к Отечеству. М.: „Молодая гвардия“, 1988 (Библиотека журнала ЦК ВЛКСМ, № 17(332)) С. 107 – 109. Тираж 75 000 экз.
- Гарнич Н. Ф. 1812 г. М., 1956
- Кожина, Василиса // Отечественная война 1812 года: Энциклопедия. М., 2004
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Фильм „Василиса (2014)“ Архив на оригинала от 2016-03-25 в Wayback Machine. (информация, трейлър, кадри от филма)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кожина, Василиса“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |