Василий Лановой
| Василий Лановой Василий Лановой | |
| съветски и руски актьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Учил в | Театрален институт „Борис Щукин“ Московски държавен университет |
| Партия | КПСС |
| Награди | народен артист на СССР (26 декември 1985) Ленинска премия (1980) Златна маска |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1954 – 2021 |
| Семейство | |
| Съпруга | Ирина Купченко (1972 – 2021) Татяна Самойлова (1956 – 1958) |
| Уебсайт | www.vakhtangov.ru/persones/lanovoi |
| Василий Лановой в Общомедия | |
Василий Семьонович Лановой (на руски: Василий Семёнович Лановой, * 16 януари 1934 г.;[1] † 28 януари 2021 г. в Москва) е съветски и руски театрален и филмов актьор и театрален педагог. От 1957 г. е актьор в театър „Вахтангов“ в Москва.
Актьорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]Лановой печели слава, като играе големи, смели герои, които съчетават героична храброст с чувствителност, типична в представянето на руските герои, тенденция, очевидна в много от ранните му творби като „Свидетелство за зрелост“ (1954) и „Как се калява стоманата“ (1956).
Многобройните филмови роли на Лановой от 60-те години включват Анатол Курагин във „Война и мир“ на Сергей Бондарчук (1966) и граф Вронски в адаптацията на Александър Сарчи по Лев Толстой „Ана Каренина“ (1967). По това време той се опитва да създаде сложни психологически портрети на своите герои.
Той обаче е най-известен с ролите си в популярни съветски филми от 70-те години на XX век на тема Втората световна война. Лановой изобразява Иван Варава, един от главните герои в сагата от 1971 г. „Офицери“, която се превръща в жизнеутвърждаващ филм за офицерите от Съветската армия. Той също играе поддържаща роля като генерал от SS Карл Волф в култовия шпионски телевизионен сериал Seventeen Moments of Spring (1973).
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Лановой е роден в семейство на украински фермери. Родителите му, родом от Одеска област, бягат в Москва, заради Гладомора. Въпреки това нацистко-румънската окупация от Втората световна война засяга Василий в Южна Украйна с роднините му от селото, докато родителите му са евакуирани на изток от Съветския съюз навреме като работници във важна военна промишлена компания.
От 1972 г. до смъртта си Лановой е женен за Ирина Купченко, самата тя известна съветска актриса, която е учила в Киев. Първата му съпруга от 1955 до 1958 г. е Татяна Самойлова, известна с главните си роли в „Жеравите“ и „Ана Каренина“.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]
Той критикува украинските демонстрации на Евромайдана през 2014 г., твърдейки, че Съединените щати използват украинците за собствена политическа изгода.[2]
През 2014 г. той подписва петиция в подкрепа на анексирането на Крим, което е в нарушение на международното право.[3] Заради това му е забранено да влиза в Украйна.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василий Семенович Лановой // biographe.ru. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Позднякова, Мария. Василий Лановой: США, цинично используя украинцев, решают свои задачи // aif.ru, 26 ноември 2014. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Деятели культуры России – в поддержку позиции Президента по Украине и Крыму // mkrf.ru, 11 март 2014. Архивиран от оригинала на 2014-03-11. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Ukraine’s State Security Service bans 140 Russian cultural figures from entering country // tass.com, 5 ноември 2016. Посетен на 7 юли 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wassili Semjonowitsch Lanowoi в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
