Василий Кочетков
| Василий Кочетков | |
| руски военен, ветеран от десет войни | |
 | |
| Роден |
1785 г.
|
|---|---|
| Починал | |
.jpg)
Василий Николаевич Кочетков (1785, Спаское, Курмишски район, Симбирска губерния, Руска империя – 31 май [ 12 юни ] 1892, Белозерск, Руска империя) – руски военен, живял 107 години и участвал в 10 войни, „войник на трима императори“ (Александр I, Николай I, Александър II), участник в Отечествената война от 1812 г. , Руско-турската война (1828 – 1829), войната с полските въстаници (1830 – 1831), Кавказката война (1844- 1849), Кримската война, Руско-турската война (1877 – 1878) и други войни от неговото време.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Василий Николаевич Кочетков е роден през 1785 г. в Симбирска губерния в семейство на военен. Постъпва на военна служба от кантонистите на Лейб-гренадирския полк на 7 март 1811 г. Първоначално е музикант с чин подофицер, след това боен подофицер и старши фелдфебел.
По време на Отечествената война от 1812 г. Кочетков се бие в редиците на лейб-гренадирския полк при Бородино, след това участва в задгранична кампания, бие се близо до Лайпциг и превзема Париж.
През 1820 г. е преместен в Павловския лейб-гвардейски полк, с който преминава през Руско-турската война от 1828 – 1829 г. След това участва във войната срещу полските въстаници, където през 1831 г. Кочетков участва в щурма на Варшава.
През 1833 г. е преместен в Лейбгвардейската кавалерийска пионерна дивизия. След разформироването на това подразделение през 1843 г. Кочетков е изпратен в Кавказкия театър на военните действия, „за да се обучава на бързи реки в правилното спускане, насочване, укрепване и демонтиране на понтонни мостове“. Тук той е назначен в Нижегородския драгунски полк и по негово желание остава да служи в кавказките войски, след като е получил разрешение за това от фелдцайхмайстера велик херцог Михаил Павлович, като запазва заплатата на гвардейците.
През годината Кочетков е ранен два пъти: във врата и в двата крака със смазан ляв крак, но всеки път се връща на служба. В боевете при село Дарго през 1845 г. отново е ранен в левия пищял и е пленен от горците. Прекарал в плен девет месеца и 23 дни, Кочетков успява да избяга, когато раната зарасна, проявявайки чудеса на съобразителност, за което е награден с Георгиевски кръст 4-та степен.
През 1849 г. Кочетков е в Унгария с полка си, участвайки в потушаването на унгарското въстание срещу австрийското владичество. Връщайки се от похода, той издържа изпита за офицерско звание по служба, но отказва да бъде произведен в офицер. Той получи сребърен шеврон на ръкава на униформата си, офицерски ремък на сабята си и правото да получава 2/3 от заплатата на прапорщика. До 1851 г. Кочетков служи в щаба на Кавказкия корпус.
През 1851 г. Кочетков се пенсионира, но две години по-късно отново се връща на служба във връзка с избухването на Кримската война, завършвайки в Казанския егерски полк. Той е сред защитниците на Севастопол, където участва в набези с екипи от ловци (доброволци), а по време на защитата на Корниловския бастион отново беше ранен от фрагменти от бомба, която избухна наблизо.
В края на войната с личен указ на Александър II Кочетков е преместен в Лейбгвардейския драгунски полк, а през 1862 г. е зачислен в почетната рота на дворцовите гренадири.
През 1869 г. той подава доклад до Висшето име с молба да му позволи да се премести в части, действащи в централноазиатския театър на военните действия. Той е зачислен в Туркестанската конна артилерийска бригада от планински оръдия като фойерверк 1-ви клас и при заминаването императорът лично му дава петдесет рубли. В Централна Азия Кочетков през 1873 г., в отряд под командването на генерал-адютант Кауфман, марширува през пустинята и превзема Хива.
Паметен знак на Василий Кочетков (Уляновск, 2023 г.).
През 1874 г., отново по императорско командване, той е назначен да служи в императорския влаков конвой, но през 1876 г. Сърбия и Черна гора се противопоставят на Османската империя на Балканите. 92-годишният Василий Кочетков също отива да помогне на славянските братя като част от отряд от пет хиляди руски доброволци. С началото на Руско-турската война постъпва в 19-та конна артилерийска бригада. Участва в боевете при Шипченския проход, където Василий Кочетков губи левия си крак.
През 1878 г. „за отличие“ е преместен в лейбгвардейската конна артилерийска бригада. Той служи там още 13 години и най-накрая се пенсионира. Според „Бюлетин на военното духовенство“ Василий Николаевич Кочетков умира на 31 май (12 юни) 1892 г. на 107-годишна възраст в Белозерск, докато пътува от Санкт Петербург към родината си.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Бойният път на Василий Кочетков, който служи в 12 военни части от три военни клона (пехота, кавалерия и артилерия), е белязан в участие в десет кампании и получаване на шест рани. По време на службата си той получава 23 бойни кръста и медали и други отличителни знаци, включително: „ Знак на военния орден IV степен “, кръст „За преминаване на Дунава“, кръст „За служба в Кавказ“ и др.[1]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На 12 декември 2012 г. на булевард „Нови Венец“ в Уляновск е открит камък, на мястото на който през май 2013 г. трябва да бъде издигнат паметник на „руския войник Василий Кочетков“.[2][3] Но поради дискусии за реалността на съществуването на такъв човек, инсталирането на паметника е отложено.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Солдат трех императоров // nvo.ng.ru. Архивиран от оригинала на 6 април 2023. Посетен на 27 май 2024.
- ↑ В Ульяновске открыли камень на месте будущего памятника Русскому солдату // uliyanovsk.bezformata.com/. Архивиран от оригинала на 6 април 2023. Посетен на 27 май 2024.
- ↑ Ахмеров, Виталий. Памятник Василию Кочеткову обещают установить в 2015 году // ulpressa.ru, 10 януари 2014. Архивиран от оригинала на 13 септември 2017. Посетен на 27 май 2024.
- ↑ А был ли такой солдат? // zem-nn.ru, 11 април 2013. Архивиран от оригинала на 6 април 2023. Посетен на 27 май 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кочетков, Василий Николаевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |