Направо към съдържанието

Валерий Гаркалин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валерий Гаркалин
Валерий Борисович Гаркалин
руски театрален и филмов актьор
Роден
Починал
20 ноември 2021 г. (67 г.)
ПогребанМарина Рошча, Русия

Учил вРуска академия за театрално изкуство
НаградиНароден артист на Русия (2008)
заслужил артист на Руската Федерация (2000)
Актьорска кариера
Активностот 1978 г.

Уебсайт
Валерий Гаркалин в Общомедия

Валерий Борисович Гаркалин (на руски: Валерий Борисович Гаркалин) е съветски и руски театрален и филмов актьор, театрален педагог; Народен артист на Руската федерация (2008).

Валерий Борисович Гаркалин е роден на 11 април 1954 г. в Москва. Баща му отговаря за гаражна работилница, майка му работи като касиер в трапезарията. След като завършва гимназия, по настояване на баща си работи като механик. След военната си служба постъпва в Държавния музикален колеж „Гнесин“.

През 1978 г. завършва Музикалния колеж „Гнесин“, катедра „Куклено изкуство“, с ръководители Леонид Хаит и Сергей Образцов.

В края на обучението си завършилите курса създават театър на колела „Хора и кукли“, възложен на Кемеровската филхармония (с ръководител Леонид Хаит). Театърът е много популярен в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век, с него Гаркалин пътува из целия Съветски съюз. Шест години по-късно той напуска театъра и известно време служи в Централния куклен театър при Сергей Образцов.

През 1988 г. завършва Факултета по естрада и масови изпълнения на ГИТИС. На сцената той успешно играе в различни жанрове – в класиката, мюзикъли, авангардни постановки. Критиците и зрителите определят ролята му на Петручио в комедията на Уилям Шекспир „Укротяването на опърничавата“ като блестяща.

В същото време той играе на сцената на театър студио „Човек“.

Типичен комик. Най-добрият момент в киното е комедията на Владимир МеншовШирли-мирли“ (1995), където Гаркалин играе братята близнаци Шниперсон, Кроликов и Алмазов.

До 2001 г. е актьор в Театъра на сатирата, след това участва в частни продукции: „Кръчмарят“ (независим театрален проект), „Чонкин и Бумеранг“ (продуцентска компания на Анатолий Воропаев), „Стриптийз“ (театрално студио „Човек“).

Гаркалин е професор в ГИТИС, преподавател в катедрата по естрадно изкуство, от 2002 г. ръководи работилницата на естрадния факултет.

На 7 юни 2008 г. Гаркалин, докато е на турне в Клайпеда, получава тежък инфаркт, през ноември 2008 г. получава втори инфаркт.

През март 2014 г., заедно с редица други учени и културни дейци, той изразява несъгласието си с политиката на руските власти в Украйна и Крим.

В началото на октомври 2021 г. Валерий Гаркалин е хоспитализиран с коронавирус. Веднага след като постъпва в лечебното заведение, той изпада в кома.

Умира на 20 ноември 2021 г. в Москва на 68-годишна възраст от полиорганна недостатъчност, причинена от сепсис и септичен шок.

Сбогуването с актьора се състои на 23 ноември в учебния театър на Руския институт за театрално изкуство. Погребан е на гробището Миусское, недалеч от гроба на жена си (парцел № 2). На 28 април 2023 г. е открит мемориален паметник. Автори са скулпторите Согоян.

  • Съпруга: Екатерина Викторовна Гаркалина (21 април 1952 г., Москва – 15 февруари 2009 г., Москва), заслужил артист на Руската федерация (2007). Завършва Московския държавен педагогически институт, работи тридесет години като учител в Кукления театър на Сергей Образцов. Завежда екскурзионно-масовия отдел в Музея на театъра – най-голямата колекция от театрални кукли от древността до наши дни. Умира от рак, погребана е на гробището Миусское. Женена за Валери Гаркалин от 1978 г. до края на живота си. Втори път след смъртта на съпругата си Валерий Гаркалин не се жени.
    • Дъщеря на Ника Гаркалин (роден през 1983 г.), театрален продуцент. Зет: Павел Акимкин (роден през 1983 г.), актьор от Театъра на нациите.
    • Внуци: Тимофей и Екатерина.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Катала“ – Алексей Греков (Грек)
  • Белите одежди“ – Фьодор Дьожкин
  • Ширли-мирли“ – Кроликов, Шниперсон, Алмазов, Кроликоу
  • Ералаш“ (епизоди „Чувствителна природа“, „Зараза“ и „Къде е рублата?) – уличен музикант, лекар и учител по математика
  • Награда „Киношок“ в номинацията „Награди за най-добри роли“ (1995).
  • Почетно звание „Заслужил артист на Руската федерация“ (2000) – за заслуги в областта на изкуството.
  • Почетно звание „Народен артист на Русия“ (2008) – за големи заслуги в областта на изкуството.
  • Национална награда за анимация „Икар“ в номинацията „Актьор“ (2018) – за озвучаване на анимационния филм „Тиха вечеря без сол“ (2017).