Направо към съдържанието

Валентин Дишев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валентин Дишев
Роден7 май 1962 г. (62 г.)
Националност България
Жанрстихотворение, есе, фотография, изобразително изкуство, хуманитаристика
Награди„Иван Николов“ (2011, 2013, 2017, номинация)
„Христо Г. Данов“ (2013, награда)
„Христо Фотев“ (2014, 2016 номинация в „разширена листа“)
„Христо Г. Данов“ (2015, номинация)
НЛК „Биньо Иванов“ (2008, 2016 – специална награда за цялостно творчество)
„Христо Г. Данов“ (2017, номинация)
„Иван Николов“ (2017, награда)

Валентин Дишев е български поет, издател, визуален артист, преподавател по рефлексивна хуманитаристика и журналист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Валентин Дишев е роден на 7 май 1962 г. в Благоевград. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Философия“ (1982 – 1987). Специализант и докторант по философия в СУ „Климент Охридски“ (1987 – 1990).

От създаването му (вж.[1]) и до 1994 г. е заместник главен редактор на списание „Критика и Хуманизъм“, главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“. Хоноруван асистент в катедра „Философия“ при „Философски факултет“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в катедра „Етнология и социология“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 2002 г. работи като редактор в БНР – Радио Благоевград, а от октомври 2012 г. до юни 2017 г. отново преподава в ПУ „Паисий Хилендарски“ (катедра „Социология и науки за човека“). От ноември 2017 г. до май 2019 г. е главен редактор на издателство „Панорама“ (при Съюза на преводачите в България). Основател на ArsMedia – платформа с мултимедийно съдържание за вести и събития от литературния живот – 2015 г., основател на Издателство "Ars" (2007 г.) и съосновател на Издателство Scribens и "Хралупата" – бутик за думи, образи и смисъл" (пространство за култура и дебат) през 2017 г. Инициатор и съосновател на "Национален литературен фестивал "Глоси" (2007 г.) и "София ГлосиФест" (2018 г.)[2].

Има три самостоятелни изложби с фотографии и картини[3][4][5], както и няколко участия в „общи изложби“. [6].

Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2010 г.[7], член на журито на националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ за 2014 г.[8]; член на журито на Националния младежки литературен конкурс „Си искам живота“ през 2016 г., и на Национална награда „На слънце време“ през 2017 г.[9], постоянен член на Колегията на Национална награда за литература „Памет“ и член на журито на наградата в нейните пет издания до 2018 година. [10] Член е на СБЖ.

Журналистическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Валентин Дишев е създател на сайтовете Dictum и "Кръстопът" (мултимедийни списания за литература), които постепенно се превръщат в едни от влиятелните медии за съвременна българска литература.

Паралелно с работата си по сайтовете Дишев продължава да води свои предавания в БНР – Радио Благоевград. През 2013 г. за „Страници“ – седмично обзорно предаване за събитията в литературата и литературата като събитие – е удостоен с Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в категория „Представяне на българската книга“.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Публикувал е специализираните си текстове в сп. „Социологически преглед“, „Философска панорама“, „Младеж и общество“, „Критика и хуманизъм“, а през 1991 г. есето му „Homo Liber“ е издадено като самостоятелна книга.

Поетичните му текстове са публикувани в списанията „Съвременник“, „Море“, „Пламък“, „Глоси“, вестниците „Литературен вестник“, „Новият Пулс“, „Антимовски хан“, „Компас“ и много други традиционни и електронни издания.

През 2006 – 2007 г. публикува „Журналистът“ (междужанров експеримент) и проекта „Четири“, [11] издаден в четири поетични книги: „Квадриги“, „Кап(ища)“, „Квадрати“, „Послесловия“. Следват „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ (2010) [12], „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (2010 г., в съавторство с Левена Филчева) [13], „Ортелий“ (2011) [14], „Маргьорит (и други регистри)“ (2013) [15] и „Тиха книга“ (2014) [16]. През месец септември 2014 г. трите последни книги са преиздадени в прередактиран и допълнен вариант, вписани в трилогията „Тезей“ [17]. Следват „Янус“, Exodus и Deixis.


Негови текстове са превеждани и публикувани на английски, руски, словенски, сръбски, македонски, испански, арабски и урду.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2008 – Специална награда от II Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“[18]
  • 2010 – Годишна награда на Академия Liber „За медиен принос в подкрепата за развитието на българската литература“, присъдена за втори път на авторското му предаване за литература по БНР – Радио Благоевград „Страници“.[19]
  • 2011 – Номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „Ортелий“ [20],
  • 2013 – Номинация за Националната награда за поетическа книга „Иван Николов“ за книгата „Маргьорит (и други регистри)“[21].
  • 2013 – Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Представяне на българската книга“ за „Страници“ (като автор на предаването на БНР – Радио Благоевград)[22]
  • 2014 – Номинация за Национална награда „Христо Фотев“[23] за книгата „Маргьорит (и други регистри)“.
  • 2015 – Номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Художествена литература“ за трилогията „Тезей“ [24]
  • 2015 – Годишна награда на Академия Liber „За медиен принос в подкрепата за развитието на българската литература“, присъдена за трети път на авторското му предаване за литература по БНР – Радио Благоевград „Страници“.[25]
  • 2016 – Номинация за Национална награда „Христо Фотев“[26] за трилогията „Тезей“.
  • 2016 – Специална награда за цялостно творчество от Х Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“[27]
  • 2017 – Номинация („разширена листа“) за Годишната награда „Ваня Константинова“ [28] за „Покрив (и други основания)“.
  • 2017 – Номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Електронно издаване и нови технологии“ за издателските проекти на „АрсМедия“ – електронните списания за литература „Кръстопът“ и DICTUM (като създател на АрсМедия и главен редактор на изданията)[29]
  • 2017 – Номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „И го живея“ [30].
  • 2017 – Национална награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „И го живея“ [31].
  • 2018 – Номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Електронно издаване и нови технологии“ за електронните списания за литература „Кръстопът“ и DICTUM (като главен редактор на изданията и мажоритарен собственик на издаващото дружество).[32]
  • 2019 – Две номинации за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура: в раздел "Представяне на българската книга" (като един от създателите и ко-мениджър на "Хралупата", пространство за култура) и – 2. – в раздел „Електронно издаване и нови технологии“ като основател и редактор на "Кръстопът" и DICTUM).[33]
  • 2020 – Номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура: в раздел "Представяне на българската книга" (като един от създателите и ко-мениджър на "Хралупата").[34]
  • 2021 – Две номинации за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура: в раздел "Българско издателство" – с мотивация – "за цялостен принос в издаването на литература от български автори, с акцент върху откриването и инвестицията в таланта на дебютиращи автори" за групата на издателствата "Арс" и Scribens (като мажоритарен собственик на издаващите дружества и главен редактор на "Арс"); и – 2. – в раздел „Представяне на българската книга“ за "Хралупата" – бутик задуми, образи и смисъл" (като съосновател и ко-мениджър).[35]
  • 2022 – Награда "Златно перо" на Съюза на българските журналисти за принос към българската журналистика (и подкрепата за българската литература).[36]
  • 2023 – Награда „Орфеев венец“ за високи постижения в съвременната поезия.[37]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

  • Четири. „Арс“, 2006 – 2007.[38]
  • RES (или палеонтология на поетическото тяло). София: Изток-Запад, 2010.[39]
  • „С“ – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии, 2010. (в съавторство с Левена Филчева)[40]
  • Ортелий. 2011.[41]
  • Маргьорит (и други регистри), 2013.[42][43][44]
  • Тиха книга. 2014.[45]
  • Тезей, трилогия, обединяваща „Тиха книга“, „Ортелий“ и „Маргьорит (и други регистри)“. 2014.[46]
  • Деиксис, диптих, обединяващ „Покрив (и други основания)“ („Жанет 45“, 2016) и „И го живея“ (Scribens, 2016).[47]
  • Янус, (Scribens, 2020).[48]
  • Exodus и Deixis, (диптих, "Арс", 18.12.2022).[49]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Георги Каприев: "Критика и Хуманизъм" или апология на Валентин Дишев, АБВ, бр.8, 1992 г.
  2. ↑ Стихотворението „Jose“ и биографична справка, „Кръстопът“
  3. ↑ Журналистът и писател Валентин Дишев представя изложба и нова книга, bnr.bg.
  4. ↑ „Думи и образи“ в Арт салона на Радио Благоевград, bnr.bg.
  5. ↑ „Думи и образи“ в Арт салона на Радио Благоевград, bnr.bg.
  6. ↑ „Колегата Валентин Дишев...“, bnr.bg.
  7. ↑ „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“, в. „Тревненска седмица“, 9 юни 2010
  8. ↑ „Отличени стихове на Осмия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил 2014“, сайт на читалище „Братство 1869“, 23 май 2014.
  9. ↑ „Две национални литературни награди приветстваха своите нови лауреати в Столична библиотека“, „Кръстопът“, 16 май 2017 г.
  10. ↑ „Седмото „Слънцестоене“ и връчване на Националните литературни награди „Биньо Иванов“ и „Памет““, „Кръстопът“, 15 юни 2017 г.
  11. ↑ Ваня Стефанова, рец. за „Четири“: Рунически реален и отсъстващ
  12. ↑ Илко Димитров, рец. за „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ в „Литературен вестник“ // Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2014-08-25.
  13. ↑ „Случаят С“ – дискусия за, „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“
  14. ↑ Приписки към биографията на „Ортелий“, в „Кръстопът“
  15. ↑ Георги Каприев: Събиране на белезите, рец. за „Маргьорит (и други регистри)“ във в-к „Култура“
  16. ↑ Представяне на „Тиха книга“ от Марин Бодаков във в-к „Култура“
  17. ↑ „Тезей“ (трилогията), в „Кръстопът“
  18. ↑ „Резултати от конкурса Биньо Иванов 2008“, ХуЛите, 25 май 2008 г.
  19. ↑ bnr.bg
  20. ↑ Шестима поети ще се борят за наградата „Иван Николов“, ЛиРа, 13 декември 2011.
  21. ↑ „Националната награда за поезия „Иван Николов“ ще бъде връчена за седми път днес“, в. „Дневник“, 19 декември 2013 г.
  22. ↑ „Наградиха Иван Теофилов с наградата „Хр. Г. Данов“, информационна агенция „Стандарт“, 15 юни 2013.
  23. ↑ „Кръстопът“, списание за литература
  24. ↑ „Номинации за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура, електронно списание за литуратура „Кръстопът“, 9 юни 2015.
  25. ↑ bnr.bg
  26. ↑ „Кръстопът“, списание за литература
  27. ↑ „Лауреатите на Х Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил 2016“, електронно списание за литература „Кръстопът“, 27 май 2016 г.
  28. ↑ „Кръстопът“, списание за литература
  29. ↑ „Обявяват носителите на награда „Христо Г. Данов““, Plovdiv24.bg, 16 юни 2017.
  30. ↑ Номинации за Национална награда за поезия „Иван Николов“ 2017, „Жанет 45“ – новини, 1 декември 2017.
  31. ↑ Връчиха Националната награда за поезия „Иван Николов“ 2017, „Под моста“ – новини, 22 декември 2017.
  32. ↑ „Без пловдивски автори...“, "Марица", 12 юни 2018.
  33. ↑ „Елена алексиева и...“, azcheta, 12 юни 2019.
  34. ↑ „Вижте номинациите...“, 24chasa, 29.09.2020.
  35. ↑ „Ясни са номинираните...“, БНР, 10 юни 2021.
  36. ↑ „Златно перо за...“, БНР, 13.11.2022
  37. ↑ „Орфеев венец“ за Валентин Дишев“, БНР, 20.06.2023
  38. ↑ Ваня Стефанова, рец. за „Четири“
  39. ↑ Ваня Стефанова, рец. за „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“: Пътуването след „Четири“
  40. ↑ Представяне на „С“ – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ в DICTUM и думи на Илко Димитров и проф. Георги Каприев за книгата
  41. ↑ Ваня Стефанова, „Картография на новия спарагмос“ Архив на оригинала от 2014-05-05 в Wayback Machine., рец. в Public Republic, 25 март 2012.
  42. ↑ Георги Каприев, „Фрагменти за Маргьорит (и други регистри) на Валентин Дишев“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 16 декември 2013.
  43. ↑ Добрина Топалова, „Маргьорит (и други регистри)”, Валентин Дишев: Пределно“ Архив на оригинала от 2014-05-04 в Wayback Machine., рец. в Открита литература, 16 декември 2013.
  44. ↑ „Разговор на Христина Мирчева с Валентин Дишев за неговата последна книга „Маргьорит (и други регистри)“, Диаскоп комикс, 4 юли 2013.
  45. ↑ Ваня Стефанова, рец. за „Тиха книга“: Новата „Тиха книга“, в „Кръстопът“, 22 август 2014 г.
  46. ↑ „Тезей“, трилогията, в „Кръстопът“
  47. ↑ „Деиксис“, диптихът, в „Кръстопът“
  48. ↑ „Янус" от Валентин Дишев“, БНТ "Библиотеката", 11.06.2020 г.
  49. ↑ „... поетичен диптих на Валентин Дишев“, БНТ "Култура.БГ", 08.05.2023 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Валентин_Дишев&oldid=12147125“.