Валентин Гонсалес
| Валентин Гонсалес | |
| испански полковник | |
_retrato_de_El_Campesino_vestido_de_uniforme.png) Гонсалес през 1936 г. | |
| Звание | полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1936 – 1939 |
| Прякор | Ел кампесино |
| Служи на |  Втора испанска република |
| Род войски | Испанска републиканска армия |
| Битки/войни | Гражданска война в Испания |
| Дата и място на раждане |
Малкосинадо,  Кралство Испания |
| Дата и място на смърт | 20 октомври 1983 г.
|
| Валентин Гонсалес в Общомедия | |
Валентин Гонсалес (на испански: Valentín González) е испански полковник, известен с участието си в Гражданската война в Испания.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в Малкосинадо, Гонсалес работи като миньор и е член на Комунистическата партия на Испания, създавайки една от първите милиционерски части, които да се противопоставят на националистическата армия на Франсиско Франко при избухването на Гражданската война. Като командир на бригада Гонсалес лично участва във всички големи битки, случили се по време на нападението на националистите над Мадрид през 1936 г. Той също така командва формирования по време на битките на пътя Коруня (декември 1936 г.)[1], Харама и Гуадалахара (март 1937 г.).[2]
През лятото на 1937 г. ръководи 46-ата дивизия в битката при Брунете.[3] Силно пропагандиран като героична фигура от съветската пропаганда, Гонсалес е обвинен от други офицери, че е брутален в отношението си към хората си, неподходящ за съвременна битка и егоманиак.[4]
Ръководи хората си в битката при Белчите[5], битката при Теруел[6] и Каталония през цялата война, преди да бъде принуден да емигрира в Съветския съюз след победата на националистите през 1939 г.
Заедно с други испански републикански командири в изгнание е записан във Военната академия Фрунзе, но е изключен поради некомпетентност.[7] По-късно е затворен в трудови лагери Гулаг във Воркутлаг, където работи като бригадир на миньори. След това бяга от Гулаг и Съветския съюз през иранската граница през 1949 г.[8][9]
След испанския преход към демокрация през 1978 г. Гонсалес се завръща да живее в Испания. Умира в Мадрид.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 477.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 581.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 691.
- ↑ Orto y ocaso de Valentín González, el Campesino // 20 December 2013.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 701.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 773.
- ↑ Vida y muerte de Valentín González // 31 March 2008.
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.924
- ↑ Aleksandr Solzhenitsyn, Aleksandr. The Gulag Archipelago, 1918–1956: An Experiment in Literary Investigation, III–IV. Harper & Row, 1973. с. 186.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Beevor, Antony (2006). The Battle for Spain: The Spanish Civil War, 1936-1939. Phoenix, ISBN 0-7538-2280-6
- González, Valentín. Vida y muerte en la URSS. Bell, 1951.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Valentín González в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |